От ареста на кмета до липсата на полицаи: Проф. Даниел Вълчев прави диагноза на държавата

В разговор с журналистка, професор Даниел Вълчев, известен юрист и бивш политик, разгледа две актуални събития – случая със задържането на варненския кмет Коцев и инцидента в Русе с нападнат полицай – като отправна точка за по-широк анализ на състоянието на българското общество и държава. Според него, макар и много различни, тези случаи дават „някаква обща диагноза на обществото, ако щете и на държавата към момента“.

Правната система: Не главният прокурор, а липсата на ред

Проф. Вълчев започна с делото срещу кмета на Варна, като подчерта, че според него големите проблеми в българското правосъдие не са свързани с личността на главния прокурор. Той постави под въпрос логиката на мерките за неотклонение в този случай: „Къде точно ще избяга кметът на Варна? Къде ще избяга в Истанбул, в Одеса? Защо е нужно да бъде под стража?“ Той критикува практиката на задържане под стража, която се използва не след като са събрани доказателства, а за да може да се търсят такива. „...да го задържиш, за да можеш след това да събираш съответните доказателства“, казва той.

Професорът обърна внимание и на липсата на яснота в правилата за "организирана престъпна група", както и на едностранното изнасяне на информация от разследващите органи, което поставя защитата в неравностойно положение. В заключение той заяви, че оставянето на кмета в ареста няма никакъв юридически смисъл, а вероятно само политически.

МВР и съмненията: Кой казва истината?

По отношение на случая в Русе, проф. Вълчев сподели, че първоначалната инстинктивна реакция е била в подкрепа на полицията, с думите „Стига вече с това нещо по улиците, време е да се вземат мерки, не може да се посяга на полицай“. Той обаче бързо се фокусира върху липсата на система в МВР за предоставяне на информация. Според него, несъответствията в публичните изявления за времето на инцидента, кой е започнал и дали е показана полицейска карта, пораждат съмнения.

Един от основните въпроси, които задава Вълчев, е дали един полицай е длъжен да предотврати престъпление, когато е в свободното си време. Той е категоричен, че „полицай е 24 часа в денонощието“ и е длъжен да се намеси. Той задава и други критични въпроси: „Защо не са ги задържали?“ и „Направен ли са тестове за алкохол и наркотици на всички участници?“. Тези несъответствия водят до усещането, че „нещо се прикрива“, дори ако МВР е в правото си.

Държавата като предвидимост: Къде изчезнаха институциите?

Проф. Вълчев подкрепи тезата за "рушене на държавността", като дефинира държавата като „редът, в който ние живеем“. Според него, държавата се изгражда чрез еднообразност на поведението на институциите, добър кадрови подбор и предвидимост на действията. Той използва личен пример: не е виждал униформен полицай в центъра на София, освен по време на мачове или протести.

Тази липса на предвидимост се отразява и във висшите етажи на властта. Вълчев изброява поредица от нестабилни институции: временно изпълняващ длъжността главен прокурор, неясен председател на Върховния административен съд, смяна на шефове на ДАНС и Военна полиция. Той заключава, че тази „непрекъсната ситуация“ на несигурност нанася тежък удар върху чувството за ред и подкопава доверието на хората в институциите.

Президентът на бъдещето: Нуждаем се от прагматик, не от идеолог

В края на разговора, проф. Вълчев коментира предстоящите президентски избори. Той определи евентуалната кандидатура на Илияна Йотова като „твърде вероятна“. Според него обаче, бъдещата конкуренция не трябва да бъде между партийни кандидати, а да се съсредоточи върху дебата „накъде ще върви тази страна“.

Той заяви, че не вярва в лява или дясна кандидатура, защото днес светът решава други проблеми. Обществото има нужда не толкова от спокойствие, колкото от предвидимост. „Българите в момента сме леко изнервени от това, че няма нито икономическа предвидимост... нито яснота какво става в политически план“, казва той. Вълчев завърши с дефиниция на идеалния президент – не този, който е ляв или десен, а „някой, който има... силите... да се противопостави на политическия елит, когато вижда, че той греши или води в неправилна посока страната“.