Ако някой дължи отговори на българския народ за еврото – това са тези, които подадоха искане за извънреден конвергентен доклад. За които готовността ни за eврозоната се изчерпва с реклама и техническа подготовка на пощи и банки да обменят валута, които забравиха за хората с тежки социални проблеми, особено уязвими към всеки ценови скок. А такива са голяма част от българските граждани.

Управляващите говорят за мерки, с които ще ни защитават в бъдеще от евентуални ценови шокове след въвеждането на еврото. Но опитът от други държави, приели еврото, сочи, че още с обявяването на конвергентния доклад започва устойчив ръст на цените, особено на услугите, в националната валута и до времето на въвеждане на еврото се натрупва едно значително поскъпване. Силно се надявам това да не се случи при нас, но предвид безхаберието и слабостта на нашите институции рискът е реален.

Затова призовавам хората да следят за необосновано покачване на цените, защото явно няма кой друг да го прави вместо тях. А трябваше управляващите да имат пълна готовност още сега с органи, с мерки, с финансови буфери. Защото стандартът на хората от социално уязвимите групи може да се влоши рязко за няколко месеца, но на икономиката ще й трябват години да им върне този стандарт. Рискът от социално разслоение е налице и изисква мерки сега, а не някога след въвеждане на еврото. Защото в тичането да хванем първата скорост на ЕС, да не се окаже, че България може да се разпадне на две скорости.
България е най-бедната страна в ЕС и НСИ твърди, че всеки трети българин е в риск от бедност. Над 1.3 млн. българи са под прага на бедността и всеки един ценови шок може да обрече хиляди сънародници на маргинализация.

Очаквах управляващите с подаването на искане за извънреден конвергентен доклад да излязат и с откровена оценка на риска, с оценка на тяхната готовност да противодействат на всякакви спекулации и с финансови буфери. Не видях нищо такова, а месец по-късно, с приемането на бюджета не видях нито силен социален пакет, нито някакви финансови буфери. На 5 май, когато излезе и тримесечният отчет на Министерството на финансите, който е достатъчно красноречив на фона на спадащия износ и индустриално производство, стана ясно, че дори управляващите да имат намерение да противодействат с нещо на евентуален ценови шок, няма с какво.

Спекулациите по отношение на предложения от мен референдум прераснаха в истерия, но това не е предложение за референдум срещу еврото, а за нашата готовност да приемем еврото през 2026 г. Няма нищо страшно за управляващите в такава ситуация и е най-добре за тях да поискат подкрепата на българските граждани, след като са толкова убедени, че всичко е прекрасно. Ако я получат, да, разбира се, поемаме солидарно отговорност цялото общество и отиваме към еврозоната още от 1 януари 2026 г.. Ако не я получат обаче, те ще имат възможност една година, в която да убедят хората, но не със заклинания, а с реални мерки.

За разлика от други няма да коментирам какво е длъжен да направи Конституционният съд, но очаквам законите да се спазват. Всеки, включително и председателят на Народното събрание, трябва да се простира в рамката, определена му от закона – и в решенията, и в своето говорене.

/БИ/