Автор: Стефан Джендов, "Гласове"
През изминалата седмица много хора станаха жертва, в това число и аз, на умело създадената от опития шоумен Тъкър Карлсън лека истерия относно първото интервю, което Владимир Путин дава за западна медия от повече от 2 години. Със сигурност първото от началото на военната му операция в Украйна. Разбира се, Путин не дава за първи път интервю на „западняци“, а опитните наблюдатели знаеха предварително, че Путин няма да каже нищо ново и ще преповтори до голяма степен различни свои тези, които е изказвал през последните две години и които ще сглоби в едно общо послание.
Същината на това интервю се състои в друго. Първо, това е очевидният факт, че цялото нещо се прави изцяло за американската публика. И се прави по-специално за нейните по-ниски слоеве, за „масовката“, така да се каже, на която ѝ предстоеше за първи път да се сблъска челно с неорязаната и нефактчектната версия на Владимир Путин и неговата версия за войната в Украйна, която не е допълнително украсена от редакционното творчество, присъщо на „Ню Йорк Таймс“, „Вашингтон поуст“, Си Ен Ен, Ен Би Си, Си Би Ес, Ей Би Си и останала кохорта от нищо незначещи корпоративни съкращения, работещи спрямо уеднаквена до милиметри пропагандна линия.
Именно затова бе избран и полужурналиста от тексаски тип Тъкър Карлсън – нещо, което бе признато почти директно от Кремъл. За съжаление, в обозримо бъдеще надали ще бъде допуснат някой журналист от Европа да разговаря с Путин, защото, за жалост, на никого в САЩ и Русия (вече) не му пука какво мислим ние, европейците, по отношение войната в Украйна. А и Европейската комисия доказа, че не умее да мисли за света около себе си, особено след като тя (комисията) нагледно демонстрира, че се интересува много повече от технологиите и производствения процес при пералните и съдомиялни машини.
Второ, Владимир Путин и сътрудниците му бяха напълно наясно, че целия материал ще се разглежда под лупа и ще се анализира всяка дума или движение в него от съответните служби и хората, взимащи решенията в САЩ. А това позволява да се изпратят директни послания към хората, които воюват чрез Владимир Зеленски (от който също като чиновниците в Европейската комисия абсолютно нищо не зависи) с Путин в Украйна.
Ако изгледаме втори път интервюто и се опитаме да вникнем в неговия втори план, ще забележим няколко неща. Едното от тях е, че Тъкър Карлсън изобщо не разбираше какво му говори Путин и не следеше особено добре разговора, просто защото изобщо не му пукаше какво говори Путин. За него беше важно, че той е там, той е допуснат и той взима това интервю, което е огромен и много важен момент за неговата лична кариера след ерата „Фокс“.
Самият Путин забеляза това и за всеки случай го провери още в началото на разговора, след което се отпусна удобно се и впусна в почти двучасов монолог, в който очерта рамките на основните варианти за един евентуален мир и прекратяване на войната в Украйна, които Русия би приела и ги предложи на американските си „партньори“ (както Путин ги нарича):
Русия е готова да разгледа вариант на подялба на територии на някаква историческа основа: Полша си прибира нейното, Унгария прибира нейното, Румъния прибира нейното, и ние прибираме нашето, което обаче е доста повече от това, което имаме сега. Останалото сме готови да го признаем за суверенна Украйна, евентуално дори може да го признаем за независима държава със собствена идентичност и даже да го пуснем в ЕС и НАТО. Именно това беше смисълът на дългия исторически разказ на Путин, започващ още от 8-9 век, та чак до Сталин, който взел територии от други държави, та да стане Украйна толкова голяма. Споменът му за унгареца с бомбето, който видял по време на някаква екскурзия в Украйна на младини, също беше елемент от това.
- Русия е готова да разгледа вариант на мир, при който вие ни признавате това, което имаме в момента, а останалото остава Украйна. Но Украйна, която е абсолютно неутрална, никога в никакви съюзи и военни блокове не влиза, всички националистически формации се забраняват по закон, а участниците в тях се прочистват (или арестуват). Или в общи линии същото, което ни беше и варианта на мирно споразумение през 2022 година, и което вие прекратихте.
- Нямаме проблем да продължим да избиваме украинската армия, докато всичко в Украйна не рухне, докато не я „денацифицираме“ до основи и докато тя не капитулира по естествен път. Да, това ще ни отнеме повече време и усилия, ще е неприятно и за нас самите, но ние сме готови да го продължим, за да доведем нещата докрай. Ние с украинците сме нещо като роднини, с които сме изпаднали тежък битов скандал, но накрая все някак ще се помирим. Защото винаги се помиряваме с тях. Така че си избийте от главите всякакви мисли, че сте успели да ни разделили за векове.
От тук насетне очакваме да видим как ще реагира американската страна. Дано само не ни се налага Байдън да дава интервю на руски журналист, за да разберем какъв е американския отговор. Най-малкото, защото не би издържал интервю повече от 20 минути, а и съществува реалната опасност след 10-ата минута да не си спомня защо е пратен да го дава това интервю.