Любомир Котев
Напрежението, социалното напрежение, се трупаше тъй бързо, тъй категорично, тъй фатално, че замириса на революция, но това никак не смути дебили като онзи финансов гений. Не смути и премиера, който така и не разбра какво точно се случва, щом продължи да повтаря, че виновник за всичко е тройната коалиция, че той, а не проклетата, сатанизирана коалиция, е вдигнал пенсиите и осигурил мечтаното от народа благоденствие. Този пропаднал народен любимец, до последния си ден, бе неспособен да схване, че мизерните пенсии на нещастните пенсионери не стигат, за да си платят тока, че се давят в невиждана бедност и работещите хора. Благоденствието, според него, се изразяваше в магистралите, а пак той, не даваше пет пари, че хората нямат пари за бензин. Не само за бензин, както се оказа, но Дянков продължаваше да дрънка, като същински малоумник, че и бензинът, и токът у нас, са най-евтините в Европа. И не спираше да се хвали, че е постигнал стабилност, което също е крещящо малоумие, щом никой не се хвали със стабилна беднотия. Логичният резултат от недалновидната им, безумна политика, бе, че разгневеният народ ги помете, когато чашата преля. Нещо повече, проблемът на това правителство се превърна в проблем на държавата, на властта изобщо, на обществения строй, на демокрацията, ако щете. Чашата наистина преля този път и народът порасна, народът осъзна, че е експлоатиран безмилостно и неправдоподобно мамен, че в плътта му, като кърлежи, са се впили политическите негодници и всякакви шарлатани, които ненаситно смучат кръвта му, а безобразията им, колкото и да са и каквито и да са, винаги остават ненаказани. Всякакви шарлатани, казвам, защото зад доста неясното понятие олигархия, всъщност, се крият невидимите сили, на които е позволено да безобразничат всячески, защото захранват и опазват властта. Когато говорим за корупция, също доста неясно понятие, въпреки изключителната си популярност, трябва да имаме предвид тъкмо тия тайни, скрити взаимоотношения между икономически субекти и субекти на властта, както неправомерната обвързаност на правовата система с тях. Мизерията на народа, общо взето, произтича от разкапаността на държавата, т.е. от зависимостта й от една колкото порочна, толкова цинична, политическа класа, неспособна да управлява, защото е и некомпетентна, и корумпирана. Некомпетентността се отразява и в законите, и в стила на управление, а корумпираността, от друга страна, също е белязала и законите, и стилът на управление. И е лесно, много лесно, при днешната ситуация, да се види, че се стигна до всеобхватната криза, защото отдавна се коват лоши закони, които служат на монополите, но не само на тях, за да се осигурят неправомерни печалби, които неправомерно се разпределят между елитите. Цената на подобна цинична политика е мизерията на народа, който се усеща ограбен и беззащитен, който рано или късно възстава срещу грабителите. И не беше трудно да се предположи, в конкретния случай, че бунтът срещу монополите, съвсем закономерно, ще прерасне в бунт срещу правителството и политическата класа, излъчила не само това колкото некомпетентно, толкова и корумпирано правителство. По-неочакваното, като че ли, е в ескалацията на исканията и в разрастването на бунта, в това, че народът, покрай политиците, отрича и институциите, не само на изпълнителната власт, но и съдебната, че и банковата система, както и в това, че не се успокои след падането на правителството. Кризата вече е наистина всеобхватна, засягаща всичко и всички, не само финансова, не само морална, но и политическа, но и държавна, криза на властта и обществена криза, криза на демокрацията. Разгневеният народ, чуваме го всеки ден, иска радикална промяна, нова Конституция и нови закони, подмяна на политическите елити, на елитите въобще, ревизия на приватизацията, национализация, отзоваване на депутати, отнемане на имунитети, съд за виновниците и т.н. Въобще, ситуацията е взривоопасна, революционна, може спокойно да се каже, и доста неясна, щом исканията, с всеки изминат ден, стават все повече, а и протестиращите са все повече. И революционната ситуация, за жалост, както се оказа,  не стига, за да се освести родната политическа класа, която е видимо безсилна да реагира адекватно или изкусно се преструва. Дали са наистина безсилни оправните ни уж политици, или са ловки демагози, но и в двата случая, поведението им е крайно непродуктивно и не спомага за разсейване на общественото напрежение. Нещо повече, задълбочава го, щом задължителният, неизбежният, обществен дебат е някак некоординиран, фриволен, непродуктивен, провокиран от улицата, не от професионалните политици. Никой не желае, в този драматичен момент, да обясни на разгневения народ, че гражданското общество не се състои от обидени хора, а още по-малко от напиращи към властта хора. Най-адекватни, със сигурност, са социолозите, най-сериозно, най-задълбочено, е тяхното говорене, само те се стремят да обяснят едно-друго на хората, да им помогнат, докато поведението на политиците е безобразно. И престъпно, може би, щом главният виновник, печално известният Симеон Дянков, има нахалството, на върха на кризата, да обяснява наперено, че ще продължи с безумията си, които назовава реформи. Или смехотворно, може би, щом печално известни политици, като Волен Сидеров и Яне Янев, заявяват напето, че не са били във властта, въпреки прекараните два мандата в парламента. Тези хора, между другото, задълго бяха съучастници на Бойко Борисов и са преки виновници за днешната криза, а изтъквам тази подробност, само защото е красноречив пример тя за неадекватното поведение на политическата класа. Изпълзяха отнякъде, от политическото небитие, и позабравени герои, като печално известният Бакърджиев, а и не толкова политически, колкото комедийни персонажи, като Йоло Денев, за да задълбочат объркването. А не споменават за преодоляването на хаоса, с участието на тъй наречените кръгли маси, за жалост, и винаги активни граждани, като режисьора Андрей Слабаков, да речем. Въобще, революционната, взривоопасна ситуация, е още по-взривоопасна, заради това, че протестиращият народ е неспособен да се организира политически и да излъчи действителни лидери или експертите, които ще защитят исканията му. И трижди по-взривоопасна, защото сред протестиращите, вече се гушат не само и е толкова политическите аутсайдери, несмогнали досега да реализират амбициите си, но и тарикати, които се стремят към властта, не за да я променят, а за да я консумират. Опасността някой „гражданин”, поредният „гражданин” да яхне народният протест вече е съвсем осезаема и не вещае, разбира се, нищо добро, щом нашенският тарикатлък отново подменя гражданското общество. Очевидно е, че е наложително, гражданите, ако ги има и доколкото ги има, сред протестиращият народ, да се противопоставят на попълзновенията на политическите мошеници, които не само компрометират законната им, справедлива борба, но и са гаранция за сетнешното опазване на ненавистното статукво. Народът, простичко казано, е изправен, без да ще, пред вероятността, да смени едни мошеници с други мошеници, без да промени статуквото, законите, стила на управление, морала. Неговата борба отново би била безсмислена, напразна, ако не неспособен да излъчи истинските лидери и открие истинските експерти, ако не намери честните, непокварени и компетентни хора, способни и готови ад променят политическите реалности у нас. Денят на нашето недоволство, който прерасна, слава Богу, в дни на нашето недоволство, ще роди добри плодове, само ако роди граждани, ако спомогне решително, за да изкристализира най-сетне прословутото гражданско общество…