За мен плащането на данъци е празненство.
Затуй поляхме празника.
После, писах това обяснение в полицията:
„Уважаеми господин полицай,
Днес 13 -ти отидох да си плащам данъците.
Падна ми се най-чувствителният чиновник.
Като прочете, колко да платя, много се натъжи.
Започна да си удря главата в бюрото.
Опитах се веднага да го утеша!
Така си навехнах китката,
която той удари с окото си.
Притесних се, когато човекът хукна към прозореца.
Вярвам, че ние човеците трябва да се поддържаме.
Тъкмо щеше да скача и го хванах.
Това ще потвърди кметът,
който точно тогава влезе в стаята.
Как са се счупили ребрата на кмета
и му е текнала кръв от главата,
нямам представа.
Обяснявам си го със стигмата,
щото казват, че е светец.
А това, че съм го мъкнал по коридорите,
дърпайки го за косата по пода,
е силно преувеличено.
Истината е, че го носих на ръце.
От гордост.
Питайте полицаите, дето се качиха при нас на покрива.
А думите ми:
– Ей ся ще литнеш, свиня такава!
само показват вярата ми,
че кметът има нечовешки възможности.
Господин полицай!
Като образцов гражданин, моля, да ме пуснете веднага,
за да се върна и да си доплатя всички данъци.
...и да се оплача, апарата, дето дава номерче – не връща ресто.