Правителството прие отчет за изпълнението

на плана за действие

по последния мониторингов доклад на ЕК

Правителството прие отчет за изпълнението на Плана за действие за 2017 г. за изпълнение на препоръките от Доклада на Европейската комисия от януари 2017 г. в рамките на Механизма за сътрудничество и оценка. В Плана за действие бяха включени 48 законодателни, организационни и аналитични мерки в отговор на направените препоръки.

Сред основните предприети от институциите действия в областта на съдебната реформа са проведеният прозрачен избор за членове на ВСС и председател на ВАС; приетите наредба за провеждане на конкурси на магистрати и за избор на административни ръководители в органите на съдебната власт (по нея вече е проведен конкурс на магистрати), наредба за показателите, методиката и реда за атестиране на съдия, председател и заместник-председател на съд, наредба за показателите и методиката за атестиране и критериите за отчитане степента на натовареност на прокурори, следователи и на административни ръководители и техните заместници; отправеното искане към Службата на ЕК за подкрепа на структурните реформи за укрепване на капацитета на Инспектората към ВСС; приетият от парламента ЗИД на НПК и от МС – ЗИД на Наказателния кодекс; създаденият механизъм за редовно отчитане на Актуализираната стратегия за продължаване на реформата в съдебната система; утвърдената Пътна карта за изпълнение на препоръките от Независимия анализ на структурния и функционалния модел на Прокуратурата и анализа на нейната независимост, утвърдената Пътна карта за преодоляване на осъдителните решения на ЕСПЧ, която също е в процес на изпълнение.

В областта на противодействието на корупцията и организираната престъпност се отбелязва разработването и приемането на Закон за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество; приемането на ЗИД на Закона за администрацията; приетата Пътна карта за взаимодействие между всички отговорни институции за отстраняване на слабостите при разследването и наказателното преследване на случаи на корупция по високите етажи на властта; одобряването на Единен каталог на корупционните престъпления, по който се води статистика във ВКС; създаването на рубрика в интернет страницата на ВКС и поддържането на актуална информация по дела, свързани с организираната престъпност и корупционни престъпления и др.

Близо 1200 ученици ще получат еднократна финансова помощ или стипендия през 2018 г.

за високи постижения

Правителството прие Програма на мерките за закрила на деца с изявени дарби от държавни и общински училища през 2018 година. Тя предвижда близо 1200 деца от държавни и общински училища да получат еднократна финансова помощ или стипендия за спечелени призови места на международни и национални конкурси, олимпиади и състезания в областта на науката, изкуствата и спорта.

Целта на програмата е да се насърчат творческите, научните и спортните заложби и потребности на деца с изявени дарби в областта на изкуството и науката, класирани на първо, второ или трето място на конкурс, олимпиада или състезание на национално или международно равнище, а в областта на спорта – на първо, второ и трето място на олимпийски игри, световно първенство, европейско първенство, балканско първенство или на първо място на финали на държавно индивидуално първенство чрез еднократно финансово подпомагане и чрез стипендии.

Еднократната финансова помощ е в размер до 195 лв. за подпомагане на обучението в курсове по изкуства, наука и спорт, за участие на деца в пленери, обучителни и тренировъчни лагери, в национални и международни конкурси, олимпиади и спортни състезания. Стипендиите се предоставят за 12 месеца и са в размер на 135 лева месечно. Необходимите за изпълнението на програмата 1,8 млн. лв. са осигурени в централния бюджет.

Заместник-министър Бойко Пенков е определен

за председател на Комисията по прозрачност

Правителството определи заместник-министъра на здравеопазването Бойко Пенков за председател на Комисията по прозрачност по Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. Досега тези функции изпълняваше маг. фарм. Лидия Нейчева в качеството й на заместник-министър.

Комисията по прозрачност е органът, пред който се обжалват решенията на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти.

Правителството ще изпълни решенията на ЕСПЧ по три дела срещу България

Правителството прие за изпълнение плащанията по решенията на Европейския съд по правата на човека по три дела – „Гаврилов срещу България“, „Шехова срещу България“ и „Делина срещу България“. Изпълнението включва изплащането на общо 99 570 лв. обезщетения за претърпени имуществени и неимуществени вреди, както и разходи и разноски по делата.

И в трите случая жалбоподателите се оплакват от нарушение на правото им на справедлив съдебен процес и на правото им на собственост, поради неизпълнение на влезли в сила съдебни решения в тяхна полза. Съгласно мотивите на Съда, държавата е била длъжна да осигури своевременното изпълнение на окончателните съдебни решения.

С друго постановление правителството одобри допълнителни разходи в размер на 240 070 лв. по бюджета на Министерството на правосъдието за изплащане на обезщетения по решения на ЕСПЧ, приети за изпълнение през 2017 г. Причината е, че жалбоподателите не са подали своевременно информация за банковите си сметки и не е било възможно присъдените им обезщетения да бъдат преведени преди края на бюджетната година. Средствата са планирани в централния бюджет за 2018 г.

Столична община ще се грижи

за античния комплекс „Сердика“

Министерският съвет предостави на Столична община стопанисването в следващите 10 години на античния културно-комуникационен комплекс „Сердика“. Решението създава условия за реставрация, експониране, управление и поддържане на обекта и развитие на културния туризъм. Дейностите, свързани с опазване на културната ценност и осъществяването на научни, културни, образователни и туристически дейности, ще се извършват в съответствие със Закона за културното наследство от археологически или специализиран исторически музей в София.

Правителството учреди в полза на „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД безвъзмездно право на ползване за срок от една година върху поземлен имот от 100 кв. м в горска територия край Девня. Той се предоставя за извършване на теренни проучвания и консервация на археологически ценности преди изграждането на далекопроводна мрежа. Проучванията се налагат във връзка с появили се данни, че на терена е възможно да има находки.

Сметната палата получава за управление четвъртия етаж от административната сграда на ул. „Д. Константинов“ № 23а в Плевен. Имотът е с отпаднала необходимост за Агенцията за държавна финансова инспекция към Министерството на финансите и ще послужи за осъществяване дейността на Сметната палата.

От публична в частна държавна собственост се променя статутът на два поземлени имота, управлявани от Национална компания „Железопътна инфраструктура“. Те се намират в междугарието София – Калотина Запад и нямат функционално и технологично значение за сигурността и осъществяването на железопътните превози. Решението дава възможност на компанията да се разпорежда с терените и така да реализира необходимите за подобряване на финансовото й състояние приходи.

Правителството одобри изменението от Кигали

на Монреалския протокол за веществата,

които нарушават озоновия слой

Кабинетът одобри и предлага на Народното събрание да ратифицира изменението от Кигали на Монреалския протокол за веществата, които нарушават озоновия слой. С него се въвеждат мерки за поетапното намаляване на производството и употребата на някои флуоровъглеводороди (HFC), за да се ограничи въздействието им върху изменението на климата.

Основните очаквани резултати от прилагането на изменението от Кигали са намаляване поетапно употребата и производството на HFC, въвеждане на лицензионни системи за внос и износ на HFC, извършване на мониторинг и докладване на количествата произвеждани и употребявани HFC, на емисиите на HFC-23, където е приложимо, както и въвеждане от 1 януари 2033 г. на забрана за търговия със страни, които не са ратифицирали изменението от Кигали. Изменението от Кигали на Монреалския протокол ще доведе до намаляване на производството и употребата на HFC с 80% за развиващите се страни към 2045 г. и с 85% за развитите страни към 2036 г., с което се очаква да се предотврати с до 0,5°С затоплянето на Земята до края на века.

Прилагането на изменението от Кигали ще насърчи използването на нови технологии, които основно са разходоефективни и ще доведе до подобряването на качеството на крайните продукти, вкл. енергийната ефективност. Развиващите се страни (страните по чл. 5 на Монреалския протокол) ще получат финансова и техническа подкрепа от Многостранния фонд към протокола за изпълнението на задълженията си по изменението от Кигали.

С изключение на забраната за търговията, изменението от Кигали ще влезе в сила от 1 януари 2019 г., тъй като броят на ратифициралите го страни към настоящия момент е прехвърлил минималния необходим брой за влизането му в сила – 20.

Одобрени са документи

за двустранно сътрудничество с Армения

Министерският съвет одобри проекта на междуправителствено споразумение между на България и Армения за сътрудничество в областта на информационните технологии и съобщенията. Документът регламентира сътрудничеството между двете страни в подготовката на нормативна уредба, политиките за развитие, подпомагането на бизнес отношенията, както и за подкрепа на кандидатури и предложения в рамките на специализираните международни организации.

Приет беше и проектът на програма за сътрудничество между министерствата на културата на двете страни. Тя позволява задълбочаване на контактите в областта на театъра, литературата, библиотечното и музейно дело, изобразителното изкуство, киното, музиката и танца, опазването на историческото наследство и др.

Утвърдени са резултатите от заседание на Съвета

на ЕС „Транспорт, телекомуникации и енергетика“

Правителството прие доклада с резултатите от българското участие в 3590-ото заседание на Съвета на ЕС „Транспорт, телекомуникации и енергетика“, част „Енергетика“, проведено на 18 декември 2017 г. в Брюксел.

В рамките на заседанието енергийните министри постигнаха общ подход по част от законодателните предложения от пакета „Чиста енергия за всички европейци“, свързани с електроенергийния пазарен модел, енергията от възобновяеми източници и управлението на Енергийния съюз. Постигнатият общ подход е основа за предстоящи преговори с Европейския парламент. Той се отнася до предложенията за преработване на директивата и регламента относно модела на електроенергийния пазар, както и до директивата за насърчаване използването на възобновяема енергия. Текстът по предложението за регламент относно управление на Енергийния съюз също получи одобрение от Съвета на енергийните министри на ЕС.

Българската делегация, като поемаща ротационното председателство на Съвета на ЕС през 2018 г., представи приоритетните въпроси, които ще залегнат в дневния ред на Съвета на ЕС в част „Енергетика“ през първата половина на годината.

От находище „Кацара“ ще се добиват

на концесия пясъци и чакъли

Правителството предостави на „Арт принт“ ЕООД концесия за добив пясъци и чакъли от находище „Кацара“. Кариерата се намира в землищата на селата Катуница, Ягодово и Крумово в общините Садово и „Родопи“. На база количествата на утвърдените запаси и ресурси и предвидения средногодишен добив на строителни материали, концесията се предоставя за 35 години. През този срок се очаква постъпленията от концесионни плащания да надхвърлят 2 млн. лв., които според изискванията на Закона за подземните богатства, ще постъпват в държавния бюджет и в бюджетите на двете общини. „Арт принт“ ЕООД ще вложи над 1 млн. лв. инвестиции за обезпечаване на производствената си дейност.

„ДЛВ-СИ“ ООД е новият концесионер на добива на доломити от находище „Студена“, участък „Заводски строежи“, реши Министерският съвет, одобрявайки поисканата от предишния концесионер промяна. Концесията за намиращата се на територията на община Перник кариера е предоставена през април 2008 г. за 25 години на „Заводски строежи“ АД. С днешното решение на МС правата и задълженията по нея се прехвърлят изцяло на „ДЛВ-СИ“ ООД, без да се променят условията по концесионния договор.

Салдото по консолидираната фискална програма

за 2017 г. е положително в размер на 845,2 млн. лв.

Министерският съвет одобри информация за касовото изпълнение на държавния бюджет и на основните показатели на консолидираната фискална програма за 2017 г., изготвена в изпълнение на чл. 135, ал. 1 на Закона за публичните финанси, на база на месечните отчети за касовото изпълнение на първостепенните разпоредители с бюджет.

Салдото по консолидираната фискална програма (КФП) на касова основа за 2017 г. е положително в размер на 845,2 млн. лв. (0,8% от прогнозния БВП) и се формира от излишък по националния бюджет в размер на 309,1 млн. лв. и излишък по европейските средства в размер на 536,1 млн. лева. За сравнение, в разчетите към Закона за държавния бюджет на Република България за 2017 г. е заложен дефицит по КФП за годината в размер на 1 330,0 млн. лв., което означава, че спрямо заложеното в програмата за годината се отчита номинално подобрение на бюджетното салдо с близо 2,2 млрд. лева. В структурно отношение салдото по националния бюджет отчита подобрение спрямо отчетеното за 2016 г., основно поради ръста на данъчните, вкл. осигурителните приходи, докато салдото по сметките за средства от ЕС през настоящата година се влошава поради базов ефект в 2016 г., свързан с възстановени към България грантове от ЕС в началото на 2016 г. за извършени разходи в края на 2015 г., когато бе пикът на плащанията по проектите за предходния програмен период 2007-2013 година.

Постъпилите приходи и помощи по КФП за 2017 г. са в размер на 35 315,2 млн. лв. или 99,6% от годишните разчети. В структурно отношение данъчните и осигурителните приходи превишават разчетите за годината с 5,5 на сто, докато изпълнението при неданъчните приходи и помощите е по-ниско от разчета за годината. Съпоставени с предходната година, данъчните и неданъчните приходи нарастват с 2 741,7 млн. лв. (8,8%), докато постъпленията от помощи са по-ниски.

Общата сума на данъчните постъпления, вкл. приходите от осигурителни вноски, възлиза на 29 581,3 млн. лв., което представлява 105,5% спрямо планираните за годината приходи. Преизпълнение на годишните разчети се отчита при повечето от основните данъци и осигурителните вноски. Съпоставено с данните за 2016 г., данъчните постъпления нарастват номинално с 10% (2 678,6 млн. лева).

Приходите от преки данъци са в размер на 5 644,3 млн. лв. или 110,8% спрямо предвидените в разчетите за годината, като спрямо същия период на предходната година нарастват с 607 млн. лева (12,1%).

Приходите от косвени данъци са в размер на 14 532,5 млн. лв., което е 103,7% спрямо разчетите за годината. Съпоставено с данните за 2016 г., постъпленията в групата нарастват с 970,8 млн. лв. (7,2%). Постъпленията от ДДС са в размер на 9 320,2 млн. лв. или 106,1% спрямо планираните. Съпоставени с предходната година, приходите от ДДС нарастват със 767,3 млн. лв. (9%). Размерът на невъзстановения ДДС към 31.12.2017 г. е 50,5 млн. лева. Приходите от акцизи възлизат на 4 984,5 млн. лв. (98,9% от разчетените за годината). Постъпленията от мита са 194,3 млн. лв. или 117% спрямо разчета за годината.

Постъпленията от други данъци (вкл. имуществени данъци и др. данъци по ЗКПО) са в размер на 1 039,4 млн. лв. или 104,9% изпълнение на годишните разчети.

Приходите от социално и здравноосигурителни вноски са 8 365,1 млн. лв., което представлява 105,4% спрямо разчетените за годината. Съпоставено с предходната година, приходите от осигурителни вноски нарастват номинално с 14,3% (1 047,3 млн. лева).

Неданъчните приходи са в размер на 4 213,2 млн. лв., което представлява 88,5% изпълнение на годишните разчети.

Приходите от помощи са в размер на 1 520,7 млн. лв. или 57,5% от планираните за годината.

Разходите по КФП (вкл. вноската на България в бюджета на ЕС) за 2017 г. възлизат на 34 469,9 млн. лв., което е 93,7% от годишните разчети. За сравнение, разходите по КФП за 2016 г. бяха в размер на 32 491,4 млн. лева. Нарастването на разходите спрямо 2016 г. е основно поради по-високия размер на социалните и здравноосигурителните плащания (базов ефект при разходите за пенсии от увеличението им от юли 2016 г., увеличението от юли 2017 г. и увеличението на две стъпки през 2017 г. на размера на минималната пенсия от юли и октомври), както и по-високите разходи за субсидии и за персонал, включително и поради ръста на разходите за осигурителните вноски, свързан с увеличения размер на осигурителната вноска за фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“ с 20 пр. п. спрямо 2016 година.

Нелихвените разходи са в размер на 32 789,6 млн. лв., което представлява 94,9% от годишните разчети. Текущите нелихвени разходи за 2017 г. са в размер на 29 033,7 млн. лв. (102,5% спрямо разчета за годината), капиталовите разходи (вкл. нетния прираст на държавния резерв) възлизат на 3 755,9 млн. лв. (60,5% от разчетите към ЗДБРБ за1 2017 г.). Лихвените плащания са в размер на 792,1 млн. лв. или 95,8% от планираните за 2017 година.

Частта от вноската на България в бюджета на ЕС, изплатена през 2017 г. от централния бюджет, възлиза на 888,2 млн. лв., което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС.

Размерът на фискалния резерв към 31.12.2017 г. е 10,3 млрд. лв., в т. ч. 9,8 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 0,5 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.

Изпълнението на Стратегията за развитие

на Националната статистическа система

се удължава до 2020 г.

Правителството прие актуализация на Стратегията за развитие на Националната статистическа система на България и удължи нейното действие до 2020 година.

Документът отразява националните и европейските потребности и е съобразен с приоритетите, заложени в Европейската статистическа програма (ЕСП) за периода 2013-2017 година. Решението отговаря на новоприетия Регламент (ЕС) № 2017/195, с който срокът на действие на ЕСП се удължава до 2020 г.

Синхронизирането на Стратегията за развитие на Националната статистическа система с Многогодишната статистическа програма на ЕС гарантира изпълнението на стратегическите приоритети на Съюза в сферата на събирането и обработката на статистическа информация. Осигурява се по-бързото и навременно изготвяне на актуални статистически данни, както и разпространението на качествена статистическа информация за всички групи потребители.

Приет е годишният доклад за дейността

на Съвета по европейските въпроси

Правителството прие Годишния доклад за дейността на Съвета по европейските въпроси. Той съдържа информация за взетите от СЕВ решения и за изпълнението на задълженията, произтичащи от членството на България в ЕС, през 2017 г.

През годината СЕВ е взел общо 591 решения, касаещи позициите на България по европейския дневен ред.

Сред одобрените документи са проектът на Годишна програма за 2017 г. за участие на България в процеса на вземане на решения на ЕС, проектът на Шестмесечна програма с приоритетните за страната ни теми и досиета по време на Малтийското председателство на Съвета на ЕС (януари-юни 2017 г.), два проекта на доклади за участието на България в процеса на вземане на решения в ЕС: по време на Словашкото председателство (юли-декември 2016 г.) и по време на Малтийското председателство (януари - юни 2017 г.), пет проекта на доклади за изпълнението на Плана за подготовка на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз през 2018 г., приносът към проекта на 18-месечна програма на Съвета за периода 1 юли 2017 г. - 31 декември 2018 г., два проекта на Програма на България за Председателството на Съвета на Европейския съюз (1 януари - 30 юни 2018 г.), проектът на План за действие за 2017 г. с мерките, произтичащи от членството на България в Европейския съюз.

През 2017 г. обемът на работата в рамките на координационния механизъм по въпросите на ЕС продължи да нараства. Броят на взетите решения се увеличи с почти 25% в сравнение с предходната 2016 г. Това се дължи на подготовката на българското участие в интензивния преговорен процес по темите и досиетата от динамичния дневен ред на ЕС, както и на активната фаза на подготовката на Българското председателство на Съвета на ЕС.

През 2017 г. координационният механизъм по въпросите на ЕС в България запази своята основна роля както за изготвянето на единни и съгласувани национални позиции и тяхното последователно отстояване в ЕС, така и по отношение на мониторинга на изпълнението на ангажиментите, произтичащи от членството на страната в ЕС. СЕВ доказа своята ключова роля и при формулирането на приоритетите и изготвянето на Програмата на Българското председателство на Съвета на ЕС през 2018 г.

Правителството прие

Наредба за радиационна защита

Правителството прие Наредба за радиационна защита. Новият документ отменя действащата към момента нормативна уредба в тази област, като определя норми и изисквания за радиационна защита на населението съобразно разпоредбите на европейското законодателство.

Наредбата обхваща всички ситуации на облъчване – планирано, съществуващо и аварийно облъчване. Очакваният резултат е създаването на хармонизирано национално законодателство в областта на радиационната защита, което да осигури висока степен на защита живота и здравето на населението и лицата, които има опасност да бъдат облъчени по време на работен процес.

С наредбата се определят изискванията, свързани с използване, производство, преработване, обработване, съхраняване, превоз, внос и износ на радиоактивни материали и радиоактивни източници; изработване и експлоатация на електрическо оборудване, което генерира йонизиращо лъчение; преработка на материали с повишено съдържание на естествени радионуклиди и други дейности, водещи до значимо повишено облъчване на работници; планиране на действията, поддържане на готовност за реагиране и управление при ситуации на аварийно облъчване, когато се налага предприемане на мерки за защита на здравето на аварийни работници и населението.

Въвеждат се специфични изисквания, свързани с контрола и управлението на високоактивни източници като предприятията, които произвеждат, обработват, съхраняват или използват радиоактивни източници са длъжни да водят отчет и да извършват периодична инвентаризация.

Въвеждат се изисквания за радиационна защита от ядрени съоръжения и обекти - източници на йонизиращи лъчения. Изисквания има и по отношение на облъчване на материали с повишено съдържание на естествени радионуклиди; радон и торон в закрити помещения, на работни места, в жилищни и други сгради; строителни материали; терени с остатъчни радиоактивни замърсявания; потребителски стоки е повишено съдържание на радионуклиди.

Въвеждат се и изисквания за образование, обучение и информиране на лицата, чиято работа е свързана с радиационен риск, както и за осигуряване на радиационна защита на външни работници, наети от предприятия.

Близо 31 млн. лв. финансова помощ

ще бъде предоставена на „Холдинг БДЖ“ ЕАД

Правителството одобри допълнителни плащания от централния бюджет към Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията в размер на 30 946 000 лв. Сумата ще бъде предоставена на „Холдинг БДЖ“ ЕАД като възмездна финансова помощ, която следва да бъде възстановена до 28 декември 2020 г.

Средствата се предоставят на холдинга за погасяване на задължения по Втория облигационен заем, сключен през 2007 г.

Одобрено е актуализирано споразумение

между Министерския съвет и БАН

Министерският съвет одобри актуализирано споразумение с Българската академия на науките. В документа са включени разпоредби за елементите, които от 2019 г. ще определят трансфера от държавния бюджет към бюджета на БАН. Това са нормативно възложените ангажименти (задачи), администрираните разходи и основните дейности на академията.

С подписването на актуализираното споразумение се отговаря на въпроси, свързани с развитието на науката в България, включително и по отношение на принципите за финансиране на БАН, което ще бъде обвързано с конкретни обществено значими, секторни или институционални задачи. Като първа стъпка в този процес правителството предостави допълнително 15 млн. лв. по бюджета на БАН за сметка на планираните средства в централния бюджет за наука. Тези допълнителни средства ще се разпределят между звената на БАН въз основа на оценка на научната им дейност и резултатите от нея, съгласувано с министъра на образованието и науката.