В последните дни нашите медии пак почнаха да припират, искайки разкрития около атентата срещу израелските туристи на летището в Бургас. Куцо и сакато натиска, сякаш става дума за някоя битова кражба, в която Хасан или Иван са откраднали два буркана с праскови.
Нямаме мяра, както почти винаги се случва при големите неща, за огромно съжаление. За разлика от медиите, този път, изненадващо за мен, правителството на ГЕРБ се държи на положение и не прибързва с приказките за разкрити атентатори и поръчители на кървавата драма. Министър-председателят на Израел Натаняху опита в самото начало още да даде тон на България какво да мисли за атентаторите, но, пак повтарям, този път дори Цветан Цветанов не се хвана на въдицата и не приказва на аба.
Преди няколко дни, един друг представител на Израел бе в студиото на Националното радио, но говореше много внимателно за ситуацията, подчертавайки, че подобни покушения понякога се разнищват чак след години. На българската журналистка май кафетата и бяха дошли в повече и все напираше да пита не трябва ли в най-скоро време да има резултати от разследването.
Тя очевидно бъркаше теста за бременност с истинската, професионална работа на тайните служби. А не бива да бъде така, ако искаме да тежим на мястото си.
Ако желанието ни е да бъдем бъбриви лелки от махалата, това е друга история.
И човек трябва да си търси друга работа…