В България отдавна е спорен въпросът коя партия е лява, коя дясна и коя либерална. И това е една от причините в момента българският Парламент да е населен с политически субекти, които избирателят не може да определи какво точно са всъщност.

БСП , доколкото е лява, също не може да се похвали, че е ясна и предвидима дори за собствените си избиратели. Нито пък, че е лоялна към желанията и разбиранията им. БСП се чуди как едновременно да запази лоялността си към европейските „евроатлантически социалисти” и как в същото време да е в синхрон с евроскептицизма на избирателите си. Как да обясни на същите тези избиратели, че не може да формулира и да изговаря пред медиите точни и ясни послания, приоритети и идеи. В национален план има трима-четирима представители на БСП, които биват канени по телевизионните студия и каквото успеят за кажат за няколко минути, това е. На регионално ниво работата е още по-зле. На регионално ниво се мълчи. Има -няма един общински съветник от БСП с ярка и смислена опозиция, останалите мълчат. Не винаги, но основно. И се мълчи при положение, че управляващата коалиция е доста бездарна откъм реторика, умствено ограничена откъм идеи и обяснения, правеща достатъчно гафове, та всеки ден да стават поне по 5 скандала в държавата и по градовете, последвани поне от три оставки. Вместо да изобличава лъжи, да вика колкото й глас държи, левицата основно спи и спасява НЕЩА, които явно са важни за нея, но не и за електората й. Ако не й се дава достатъчно време в телевизии и радия, то претендиращата за най-голяма лява сила в България, трябваше отдавна да е намерила начин как да достигнат до избирателите и симпатизантите си и да обговори, да разкаже безобразията на управляващите. Имат пиари, чиито задължения не са само да изпращат официални становища. Работата им е да мислят стратегии за публичност. Имат съветници, които да мислят стратегии за съпротива срещу управляващите. Би трябвало да имат анализатори, които познават народопсихологията на собствения си народ и да могат да използват тези си познания. Същото е и на регионално ниво. И не на последно място имат „светлия пример” на СДС, ОДС, които също си вярваха, че са най-дясното дясно и присъствието им в политиката е неизменно. Ако са тръгнали по стъпките на изгубените десни, да кажат. Преди собствените им избиратели отново да ги накажат.

Светът, Европа, Балканите врят и кипят, но в българската левица е тихо. Не стига, че управляващите живеят в паралелна реалност, ами и опозицията също. Какво да направи суверена? Особено, когато вече е болен, необразован, манипулиран, живеещ в мизерия.

Росица Бакалова