Напразни очаквания: сега пък си измислил, че поляците щели да ремонтират двигателите на нашите МиГ-29 – и веднага, за пореден път, го издумкаха, че лъже.
Защо е оставен Тъпана да вилнее – колкото да направи за смях военните, а и Бойко. Това е въпросът.
Кой бие Тъпана?
В Парламента (миналата сряда, блицконтрол) Бойко се учуди, че военното министерство харчи пари за избрани ратаи на местната русофобия, които щели да обикалят казармите, за да промиват мозъците на българските военни, тоест да превръщат селяндурското думкане на Тъпана в нещо по-смислено. Обаче дори генерал Уесли Кларк и шефът на НАТО Столтенберг денонощно заедно да комисарстват, пак няма да имат успех, когато военният министър фабрикува толкова нелепости.
Тъй или иначе, няма да е лошо Бойко наистина да провери – и в сряда да накара Тъпана да даде обяснение: наистина ли е наел някакви хора да изпълняват ролята на препарата „Савекс“, който чисти и най-трайните лекета. А, съвсем между другото, агитаторите от „Савекс“ преди време бяха най-големите ругатели на Бойко – и точно те ще перат Тъпана.
Кой бие Тъпана Ненчев?
Ами дайрето Митов?
И каква е играта на Бойко?
Никога досега – и за толкова кратко време – един кабинет не е излъчвал толкова противоречиви или направо нелепи послания, лапацалата Митов, Ненчев, Христо Иванов и Танев нямат умора в това отношение. Какво се крие зад това налудно поведение – и защо се толерира от Бойко? Когато военният министър на една страна пита американския посланик каква е истината за танковете, докарани тук – в тази страна сякаш е извършен държавен преврат. Но Бойко и това преглътна. Защо?
Когато един политик ви казва нещо, не е задължително изобщо да ви казва нещо.
Когато един политик, все пак, ви казва нещо, не е задължително да ви казва истината.
А когато десет пъти ви повтаря, че казва истината, това вероятно означава, че мисли съвсем друго.
Например Бойко непрекъснато казва, че няма да се кандидатира за президент – следователно изводът е ясен. Все още не е казал, че президентската институция трябва леко да се вчеше – в смисъл да има по-големи правомощия, но и това скоро ще се чуе.
От гледна точка на тази му амбиция изборът му на сегашния президент (РП) изглежда направо гениален – не се дразнете, че употребявам тази дума: уточнявам това за противниците му, които ръсят всичко по негов адрес, но тъй и не успяват да обяснят защо той непрекъснато печели. Има две възможни обяснения – или народа не го бива, което е пресилено – или тези, които ненавиждат Бойко, не схващат нещо в него. Това, че говори алангле/недопечено, в политиката няма никакво значение; това, че рита топка – също; паяжината на властта се плете по друг начин.
Георги Марков може и да е прав, макар и да изглежда леко възторжен, когато твърди, че Бойко ще управлява още дълго („Преса“). Но и никак не е изключено скоро Бойко да използва репликата си за човешкия материал – този път по отношение на някои от министрите си – и да пресече улица „Дондуков“. Тази възможност също не е за подценяване.
Когато през февруари 2013-а Бойко хвърли оставката си, изглеждаше, че излишно се беше афектирал. Сега обаче, близо две години и половина по-късно, е очевидно, че тогава си беше направил добре сметката: след последвалото кратко танго с властта БСП е почти в насипно състояние.
Повтори се историята от 91-ва година, когато могъщите комунисти си даваха вид на уплашени и объркани, а победителите „завинаги“ (СДС) изобщо не проумяха, че ги качват на бобслея – и още не могат да схванат как ги изработиха. Този номер повтори Бойко. Така беше и през ноември 89-а – всички смятахме, че първият опозиционен митинг е срещу „комунягите“, някои сънуваха дори вагоните, които ги отнасят към Сибир. Но се оказа, че тълпата, съставена главно от комунисти, се дере срещу Живков – беше им омръзнал, а сега пък им домиля. Февруарските събития бяха срещу цените на електричеството – а някои сметнаха, че са срещу Бойко.
Обаче може да си срещу някой, ако друг ти предлага някаква алтернатива с идеи – кой бе той тогава и кой е той днес?
Да, Плевнелиев беше гениален избор – може и други да са подозирали, че е безнадеждна лека кавалерия, че е лошо изпълнен шансон, но чак дотам едва ли някой е очаквал. Бойко обаче, така както се прави на наивен, е прозрял това. Плевнелиев направи на дреп президентската институция, това е очевидно, а личното му поведение е театър на непрекъснати клоунади – тъй че той отдавна е премел мястото си за следващия президент. И е най-изгодно то да бъде заето час по-скоро.
В доста случаи и сега Бойко се държи като глава на държавата – леко дистанцирано, в ролята на отегчения арбитър, който е аристократично милозлив дори към идиотщините на някои от министрите си. А понякога ги научава и последен. Но докога ще продължава тази игра? И какво се случва с такава власт?
На едно от последните заседания на кабинета той казал 22 пъти „Приема се“ – а другите са мълчали. Чудно. Не иска направо да съобщи на някой, че е идиот и по-добре да ходи да изпълнява ролята на тъпан в гвардейската музика отколкото да говори врели-некипели. Защо да спори с Митов, от какъв зор, или пък с Ким Ир Сен/правосъдния министър, какво ще промени това. Но защо ги е приел и защо ги търпи? Може би точно заради това – да ги видите какво представляват и да извлече от тия безнадеждни герои максималната полза за себе си.
Засега. Все още.
Бойко можеше на някое заседание на кабинета да каже онова, което заяви по време на парламентарния контрол – че Митов, Ненчев и президентът трябва да си мерят приказките, а пък ако си зашият устите, ще бъде още по-добре. Но не го казва там – а в Парламента, казва го на други, не на своите хора. Казва им, че е жертва на конфузиите на коалиционния гнилоч.
В Парламента перна леко, с опакото на ръката си, и Плевнелиев: не можел да му се бърка – ехей – обаче да бъдел по-умерен в приказките си за Русия. Защо обаче го казва толкова късно – и какви възможности за бъдещ диалог с руснаците получава по този начин?
Москов тръгна да пазарува болници, а Бойко изчака публиката да си припомни, че това са късни навеи от криминалната приватизация на Костов – и на бърза ръка го накара да си свие опашката.
Привидно доста лекомислено предостави и други възможности на Черния ангел на Прехода/Костов, макар да е наясно, че той е пределно коварен. Например даде Комисията за енергийно и водно регулиране на Иван Иванов – а той е един от най-преданите костовисти. Дали не е предвидил следващите бунтове да са в Драгалевци, пред къщата на Костов?
Игра ли е това – или безсилие?
До какво ще доведе злепоставянето на изпълнителната власт от някои толкова вятърничави министри?
Как ще бъде съставен кабинет оттук насетне? Каква вкисната манджа ще бъде той?
По-всичко личи, че Бойко вече се вижда в президентската канцелария – и тя отсега му изглежда като негов мавзолей. Но не го питайте за това, защото искрено ще се учуди.
Кеворк Кеворкян
Оригиналният пълен текст и коментарите са поместени във вестник ПРЕСА
http://presa.bg/article/Igrata-na-Boyko/78135/11/27