Какво прави един евродепутат ? Featured
Четвъртък, 10 Април 2014 13:45Препоръчано от Росица Бакалова:
Над 40 000 лв. е месечната заплата, която плащаме на нашите евродепутати, но въпреки това никой в България не знае с какво точно се занимават те в европарламента. Но да видим какво е да си евродепутат и защо всеки иска да стане такъв…
luxe_up_your_christmas_dinner_spread
Кампанията за изборите за Европарламента започна. Заедно с нея и типичните български номера кой от кои е, защо не е от тия, а е от ония и т.н.
Мераклиите са много. Мандатът в Брюксел ще им осигури огромни пари, пътувания по света, нищо неправене и бля-бля-бля по цял ден далеч от „тази страна“, която докараха до просешка тояга.
Вътре в партиите започна свирепа битка кои да бъдат издигнати за пратеници в този най-виртуален парламент в света.
Преди всичко работата в Европарламента не е никаква работа. Достатъчно е да погледнете пленарните зали, за да се убедите, че там е винаги празно. Но на онези, които ще ги изпратите там, ще плащате огромни пари – месечната им заплата общо е около 40 000 евро.
В Европарламента възможностите са две – можеш да се радваш на живота, да пътуваш до Сейшелите и да летиш с най-скъпата бизнес-класа. Или да пестиш, като спиш в студентските хостели и да лъжеш с бензина и километрите. Време за размисъл има – евродепутите нямат никаква работа.
Погледът зад кулисите на Европарламента разкрива една невероятно миризлива гледка.
Българските евродепутати (снимка: Европарламент)
Работната седмица на евродепутата започва в понеделник следобед. По принцип в 16 часа всички депутати трябва да присъстват на заседанията на отделните комисии. Но в понеделник залите обикновено са празни. От статистическа гледна точка обаче посещаемостта е почти 100-процента. Принципът е такъв – 298 евро командировъчни дневно получават всички, които успеят да се подпишат в списъка на присъстващите. Списъците чакат от 7 часа сутринта до 22 часа вечерта. Повечето депутати пристигат в последния момент, за да сложат подписите си, срещу което получават 298 евро дневно. Това са наши пари, с които им плащаме, за да вършат някаква полезна работа в ЕС.
Работната седмица на евродепутата теоретично завършва в четвъртък вечер. Теоретично, тъй като тогава са последните заседания на отделните комисии. Но си струва да останат още една нощ и сутринта да се подпишат в споменатите списъци, за да изкарат още 298 евро. Най-добрите от тях успяват да се подпишат още в 7 часа сутринта и да хванат самолета в 8 часа.
Но ще сбъркате, ако си помислите, че пътуванията на евродепутата се ограничават в маршрута до София и обратно. Нищо подобно. Достатъчно е да се погледнат местата, които те посещават през последните 12 месеца, за да укрепват отношенията с Карибите, Африка и Латинска Америка. Всичките пътувания, разбира се, са служебни.
Важен елемент от работата на евродепутатите са студийните командировки. За последните всеки депутат си има индивидуален бюджет. Достатъчно е да получи някаква покана от чужбина и официална програма за посещението. Повечето си уреждат покани на приятелска основа.
Работата на евродепутатите никой не може да оцени. Никой в България не знае с какво се занимават, какви доклади правят, къде ги предлагат, какви са резултатите, как защитават интересите ни и т.н.
Отделен важен раздел в живота на евродепутата са нощувките. Парламентът не ги плаща, заради това всеки се оправя както може. Някои вече са си купили жилища в Брюксел, други наемат жилище, тъй като са си докарали от България и семействата. Има и такива, които нощуват в хотели, като избират най-евтините. През миналия мандат някои спяха в собствените офиси. Но сега са проверявани от охраната и не е позволено.
Колко всъщност получава един евродепутат?
Обобщаваме:
всеки месец депутатът получава по 7665 евро заплата.
298 евро са командировъчните му за всеки ден пребиваване в Европарламента.
17 540 месечно всеки евродепутат получава за издръжка на своя офис, асистенти, за политическа дейност. Така общо месечно евродепутатът получава даже по 40 000 евро.
Значи и мераклиите ще бъдат хиляди. Най-важното е да стигнат дотам. Пет години без никакви трудови задължения. Луксозни офиси, асистентки, най-често любовници или братовчедки.
В Брюксел е приятно и елитно. На обяд се ядат бъбречета със сос от горчица или задушено телешко. Към това постоянно се дава червено френско вино.
Сериозен проблем е харченето на парите, предназначени за офиса на депутата в неговата страна, тоест в България. За тази цел всеки от тях получава над 4000 евро месечно. Най-лесно е да се подпише с някой познат или роднина договор за наем на помещение, и да се делят с него парите, получавани от Европарламента.
Печели се и от асистентите. Тук действа подобен механизъм. Ангажира се някой познат или позната, определя й се висока заплата и си делят парите, получавани от европейската, тоест нашата каса.
Още по-лесно се харчат парите, предназначени за политическа дейност. Теоретически с тях разполага политическата фракция, но на практика на всеки евродепутат годишно се падат по 33 000 евро, тоест по 3000 евро месечно. И тук фантазията им е богата – фалшиви фактури за материали, поръчки, срещи, „добродетелство“ и т.н.
Това е голямата политика за вашите пари.
Малко българи знаят, че Европарламентът има две, по-точно, три седалища. Евродепутатите ежедневно работят в Комисията и изпълняват своите политически функции в Брюксел, но всеки месец пътуват до Страсбург на четиридневни пленарни сесии, а заедно с тях и няколкохилядна армия от чиновници, дипломати, преводачи, лобисти и журналисти.
От друга страна, седалището на администрацията на Европарламента се намира в Люксембург. Необходимостта от пренасяне на пленарните сесии в Страсбург струва годишно 200 милиона евро.
He без значение е и фактът, че депутатите се делят в парламента не според националната си принадлежност, а според партийната. Реално влияние имат три групи – християндемократите, социалистите и либералите.
В комисията в Брюксел се говори, че парламентът е политически склад или пенсионерски клуб. Тук кацат изхабени или компрометирани политици, които разчитат, че ще се върнат на власт след като се забравят техните грехове – бивши премиери и президенти. Поне половината от тях нямат нужната квалификация, професионална или езикова подготовка.
Неслучайно основният проблем за Европарламента, както показаха и тези избори, е постоянно спадащият интерес и доверие към него, изразяващи се във все по-ниската избирателна активност.
За какво ни е въобще този Европарламент? На този въпрос изпратените там български депутати ще трябва в близко време да дадат някакъв отговор.
Но преди това още сега на всички кандидати трябва да бъде направена тотална лустрация. Става дума за съдебна, финансова, семейна, материална, образователна, езикова и всякаква друга лустрация на парите, имотите, колите, дипломите, децата, тъщите, любовниците, подкупите. Всичко.
Изборната ординация за евродепутати поставя въпросът ясно: „Загубата на мандата на депутата става в резултат на загуба на избирателно право. Право на избираемост за депутати в Европейския парламент имат личности, които… не са били осъждани или наказвани за престъпления, извършени умишлено или преследвани от публичното право.“
Това означава, че:
Кандидат за депутат, осъден или глобен за шофиране в нетрезво състояние в България ще бъде веднага изхвърлен от Европарламента.
Хора с консумирани наказания или присъди, или в процес на следствена или съдебна процедура нямат право да кандидатстват за евродепутати.
Заради това и защото знаем какви са нашите кандидати за евродепутати, категорично настояваме за тяхна пълна лустрация преди изборите.
Автор: Красимир Иванджийски,
„STROGO SEKRETNO“, февруари, 2014г.