От духовния пост никой не е освободен. Нека бъдем добри, нека си помагаме, нека се обичаме един друг. С тези думи отец Стоян от ямболския храм „Св. великомъченик Георги Победоносец“ се обърна към миряните, събрани за неделното богослужение по повод началото на Богородичните пости. В деня, в който Църквата чества пренасянето на светите мощи на свети архидякон Стефан, свещеникът призова паството да пази православната вяра по неговия пример – твърдо, смирено и докрай.
„Хората много често казват, че ако изгубим пари, сме изгубили нищо, ако изгубим приятел, сме изгубили повече. Ала ако изгубим вярата си – изгубили сме всичко. Затова всеки път казвам: пазете си вярата! Здравето не можем да опазим – колкото и да пазим телата, те ще си отидат по местата. Но вярата ще ни запази душите, а те ще отговарят за това, което сме правили“, каза отец Стоян с онази тиха увереност, която идва от дългогодишно служение на олтара. Именно тази вяра, напомни той, е крепяла българския народ през най-тежките изпитания на неговата история – когато нищо друго не е било в състояние да го стори.
Свещеникът се спря и на смисъла на започналия пост, като предупреди против плиткото му, единствено телесно разбиране. „Разбира се, въздържанието от храна е важно. Но има хора с хронични заболявания, на които здравословното състояние не позволява да се въздържат от месни, млечни или други храни. Те са освободени от този телесен пост. Но от духовния пост никой не е освободен. И с едно изречение – „Вас си не яжте“, както казваше един руски свещеник, тоест не „изяждайте“ ближния си. Това е най-важното през постите!“ – думи, произнесени не като укор, а като смирен и настойчив завет.
Отец Стоян сподели и радостта си, че храмът „Св. вмчк Георги Победоносец“ все по-често приема под сводовете си млади семейства с деца – знак, по думите му, че вярата не старее, а се предава от поколение на поколение. „Идва шестгодишно дете, което се причастява от тримесечно бебе“, разказа той с топлота, добавяйки, че тъкмо заради тези деца и техните родители храмът трябва да бъде поддържан с грижа и достойнство, и изказа благодарност на всички, които се трудят за това негово благолепие.
И наистина, дворът на църквата сякаш посреща всеки посетител с тиха, обмислена красота: розови храсти и цветя обгръщат пътеките, беседка и шадраван канят за отдих, а лек полъх поклаща люлките. В птичарниците горделиво крачат пауни, фазани и гълъби, докато встрани зайчета и рибки будят възхищението на най-малките. „Като дойдат децата, ще видят животните, ще ги нахранят, ще си отидат щастливи. А междувременно може да забележат и вратата на храма, да влязат и да поостанат“, сподели с надежда отец Стоян – убеден, че пътят към душата понякога минава именно през тази тиха, детска радост.
информация БТА