Към 31 декември 2025 г. здравната мрежа на Ямболска област изглежда стабилна на пръв погледболниците не намаляват, легловият фонд не се свива. Но под повърхността на тези числа стои един много по-неспокоен процес: системата старее заедно с лекарите си, а най-голямата надежда за обрат — новата болница на МБАЛ „Св. Пантелеймон“ — все още чака последните няколко милиона, за да отвори врати след близо половин век строителство.

Болничната мрежа: малка, но не намаляваща

Към края на 2025 г. в областта работят 4 болници с общо 452 легла. Три от тях са многопрофилни, с 414 легла, а спрямо 2024 г. броят им и легловият фонд остават непроменени. Осигуреността на населението с болнични легла е 432.2 на 100 000 души — стойност, която поставя Ямбол сред областите с най-нискa леглова база в страната. Според националните данни на НСИ средната осигуреност за България е 886.2 на 100 000 души, а сред 28-те области само Перник (424.4) и Видин (446.3) се нареждат близо до или под нивото на Ямбол.

Извънболничната помощ се осъществява от 35 заведения с 12 легла за краткосрочно наблюдение — сред тях 26 самостоятелни медико-диагностични и медико-технически лаборатории, 8 медицински центъра и един диагностично-консултативен център (ДКЦ). Допълват картината център за спешна медицинска помощ и регионална здравна инспекция.

Сравнително добра новина дава общинското дружество „ДКЦ-1 – Ямбол“. След близо 23 години, в които годишната му печалба се движела между 9 и 39 хиляди лева, последните три години отбелязват рязък обрат: 69 хиляди лева печалба през 2022 г., 212 141 лева през 2023 г. и 373 849 лева през 2024 г. Ръстът се дължи на инвестиции в нова апаратура, подобрения в сградния фонд и по-добър достъп за хора с увреждания.

Медицинският персонал: най-болезнената точка

Ако болничната мрежа изглежда относително устойчива, то картината при персонала е поразителна с тревожните си тенденции.

Към края на 2025 г. в лечебните и здравните заведения на областта на основен трудов договор практикуват 312 лекари, 76 лекари по дентална медицина и 531 специалисти по здравни грижи, в т.ч. 316 медицински сестри. Спрямо предходната година броят на лекарите леко нараства (от 309 на 312), но специалистите по здравни грижи намаляват чувствително — от 561 на 531, а медицинските сестри падат от 344 на 316.

В относителни стойности осигуреността с лекари е 29.8 на 10 000 души от населението — почти 17.5 пункта под средната за страната, която според официалните данни на НСИ за 2025 г. е 47.3 на 10 000 души. Сред 28-те области Ямбол се нарежда близо до дъното заедно с Кърджали (24.6), Разград (29.4) и Хасково (29.9), далеко зад центрове с медицински университети като Плевен (82.1), Пловдив (58.1) и София (57.8). Осигуреността с лекари по дентална медицина (7.3 на 10 000) също е под средната за страната (12.6), а при специалистите по здравни грижи стойността е 50.8 на 10 000 души.

Възрастовата структура на ямболските лекари е може би най-силният сигнал за наближаваща криза:

• 44.2% от лекарите (138 души) са на възраст между 55 и 64 години;
• лекарите до 35 години са само 35, или 11.2% от всички практикуващи;
• лекарите на 65 и повече години — обикновено вече пенсионери, които продължават да практикуват — са 89, или 28.5%.

Това означава, че над седем от всеки десет практикуващи лекари в областта са над 55-годишна възраст, докато всеки девети е под 35. По специалности най-многобройни са общопрактикуващите лекари — 60 души, или 19.2% от всички практикуващи, следвани от кардиолозите (29, или 9.3%) и специалистите по спешна медицина (20, или 6.4%).

Разпределението по пол показва превес на жените — 173 (55.4%) срещу 139 мъже (44.6%).

„Новата болница“ — проект с почти 50-годишна история

Темата, която доминира общественото внимание в Ямбол през последните месеци, е завършването на новия болничен комплекс на МБАЛ „Св. Пантелеймон“. Строителството на 12-етажната сграда започва още в края на 1970-те години и от тогава е спирано и подновявано неколкократно — историята на проекта надхвърля четири десетилетия.

Според последни данни от Министерството на здравеопазването (март–юни 2026 г.):

• Към края на 2025 г. вложените средства в строителството достигат около 75.4 млн. лева, а строителните дейности са изпълнени на 98–99%.
• През август 2024 г. Министерският съвет отпусна допълнителни близо 14.4 млн. лева за доставка и монтаж на инсталация за медицински газове, медицинско обзавеждане и оборудване.
• Към средата на 2026 г. остават необходими допълнително около 4.3 млн. евро за окончателно довършване на обекта — сума, обсъдена при посещение на министъра на здравеопазването Катя Ивкова в Ямбол през юни 2026 г.
• По думи на заместник-министър на здравеопазването, изказани при посещение в Ямбол, министерството е поставило ориентировъчен срок от три месеца за завършване на строителните дейности, след осигуряване на нужното финансиране — включително довършването на новото спешно отделение, без което болницата не може да заработи.
• Паралелно Община Ямбол и болницата подготвят съвместен проект за над 15 млн. евро по европейско финансиране, насочен основно към ново медицинско оборудване за превенция и ранна диагностика на кардиологични и онкологични заболявания. Документите трябва да бъдат подадени до 15 юли 2026 г.

Самата МБАЛ „Св. Пантелеймон“ понастоящем работи в стара материална база, разпределена в множество отделни сгради — обстоятелство, което се посочва нееднократно като пречка пред модернизацията на болничните грижи и привличането на млади специалисти. Представители на министерството отбелязват, че болницата е в относително стабилно финансово състояние, без просрочени задължения, но с тенденция към натрупване на дълг и ниска запълняемост на леглата.

Демографският контекст

Здравната система в Ямболска област функционира в условията на една от най-неблагоприятните демографски обстановки в страната, макар и с няколко нюанса, които я отличават от съседните области.

Населението на областта продължава да намалява трайно — от 117 335 души в края на 2019 г., през 105 429 души в края на 2024 г., до 104 571 души към 31 декември 2025 г. Това е спад от 858 души за една година (-0.8%), а област Ямбол формира 1.6% от населението на страната.

Любопитно е, че именно по фертилни показатели Ямбол се откроява положително на национален фон: през 2025 г. областта отчита раждаемост от 9.4‰ — втора по височина в страната след Сливен (11.9‰), а делът на децата под 15 години (15.2%) е сред най-високите сред 28-те области, редом само със Сливен (18.7%). Това отчасти отразява структурата на населението в община Стралджа и други по-млади по състав общини в областта.

Същевременно общата картина остава демографски тежка: цялата страна, включително Ямболска област, отчита отрицателен естествен прираст през 2025 г. — на национално ниво коефициентът на естествения прираст е -7.7‰, при обща смъртност от 15.5‰ и обща раждаемост от 7.8‰. За Ямбол по-високата от средната раждаемост (9.4‰) частично смекчава ефекта на смъртността, характерна за застаряващото население в по-малките общини на областта, но не успява да компенсира напълно намалението на населението.

Изводи и перспективи

Здравеопазването в Ямболска област в края на 2025 г. се намира в показателно противоречие. От една страна, инфраструктурата не само не се руши, но и предстои сериозен качествен скок — завършването на новия болничен комплекс, ако се случи в обявените срокове през 2026 г., би решило отдавнашен проблем с разпокъсаната и остаряла материална база на областната болница и потенциално би повишило привлекателността на региона за млади медицински специалисти.

От друга страна, статистиката за персонала очертава ясен кадрови проблем, който не може да бъде решен само с нова сграда. С почти половината лекари над 55 години и само всеки девети под 35, а броят на медицинските сестри в трайно намаление, въпросът за следващото десетилетие не е само „къде ще се лекуват ямболлии“, а „кой ще ги лекува“. Самото Министерство на здравеопазването признава това — при последните си посещения в Ямбол представители на ведомството изрично подчертават нуждата от паралелна, дългосрочна стратегия за привличане и задържане на кадри редом със строителните дейности.

Положителния пример на ДКЦ-1 показва, че добро управление и инвестиции могат да дадат измерим резултат дори в условията на ограничени ресурси. Дали обаче новата болница ще се напълни с лекари, или ще остане модерна сграда с недостатъчно персонал, ще зависи от това дали кадровата политика получи същия приоритет, какъвто получи строителството през последните години.

Статията използва официални данни на Националния статистически институт (НСИ): доклад „Лечебни заведения за болнична и извънболнична помощ и здравни заведения в област Ямбол към 31.12.2025 година“ (Териториално статистическо бюро „Югоизток“, отдел „Статистически изследвания – Ямбол“) и прессъобщение „Население и демографски процеси – 2025 година – окончателни данни“ (nsi.bg/press-release/naselenie-i-demografski-procesi-9002), допълнени с информация от съобщения на Министерството на здравеопазването, Община Ямбол и регионални медии (Investor.bg, БНТ, БТА, Focus, LexMedica News, Cross.bg, Yambolnews.net, CodeHealth) от периода 2024–2026 г.