Вероятно е от умората. От идиотското недоспиване.

От крушенията, превърнали бригантината в шлеп.

От това, че човекът е създаден от глина.

Но си мисля за теб.

И измислям: внезапности, невъзможности, срещи,

дето може и да не се състоят.

Няма ток, затова съм запалила свещи.

Те горят. Ще догорят.

Ти си другаде. С други. Аз впрочем също

съм във друг живот – неживян-пропилян,

в който ти си героят, наказан със сюжетно завръщане

като в глупав любовен роман
.

Не съм силна във прозата. Стискам тънката нишка

на живота си трижди нелеп...

... А свещта ме опарва с твойта светла въздишка:

„И аз мисля за теб.“

Маргарита Петкова