Иконоборството остава ерес, осъдена още на Седмия вселенски събор, каза отец Иван от ямболския храм „Св. Николай Чудотворец“

С думи за значението на Седмия вселенски събор и осъждането на иконоборството като ерес се обърна след светата литургия в своята неделна проповед към миряните отец Иван в катедралния храм „Св. Николай Чудотворец“ в Ямбол. Иконоборството, т.е. непочитането на иконите, е осъдено на този събор като ерес, подчерта свещеникът. Православната църквата почита днес св. Отци от VII Вселенски събор.

„Иконоборството дори в днешно време го има, все още съществува и много християнски деноминации залитат на тая тема“, посочи отец Иван. Пред събралите се в храма той прочете текст, който се използва при освещаването на икони. „Не че боготворим самото изображение, но знаейки, че почитта към образа се принася към първообраза. Тоест, ние не се кланяме на картини, а на първообраза, който е нарисуван. Ето там стои разковничето“, отбеляза отец Иван.

Свещеникът припомни, че причината за свикването на Седмия вселенски събор е именно появата и разпространението на иконоборческата ерес. Движението е възникнало и функционирало във Византия в първите десетилетия на VIII век, а негов идеолог е бил византийският император Лъв III Сириец.

„Съборът е бил открит не в Константинопол, както първо е замислено, а в Никея на 24 септември 787 г. Затова се казва и Втори Никейски събор. Председател е бил Константинополският патриарх Тарасий. Присъствали са около 350 души. Проведени са били общо осем заседания, като заключителното се е състояло на 23 октомври същата година в Константинопол, в присъствието и на императорското семейство“, припомни още отец Иван

Мира Безус
БТА