Извън центъра на града, Ямбол прави меко казано, отвратително впечатление. Асфалтът, където го има, прилича на лунен пейзаж с кратери. Плочките по тротоарите са изкъртени. Пърпорят ароматно стари автобуси с отворени врати и полуживи от жегата пътници и шофьори.

До кипри постройки се мъдрят окъртени руини със зейнали отвори, падащи мазилки и издънени покриви. По обществени и частни сгради висят парцаливи каши от напластени плакати, ветреят се некролози. Нецензурни думи са изписани със спрей и правописни грешки.

По всеки ъгъл се скатават фасове, чашки, опаковки. Детските площадки преливат от мизерии с неизпразнени кошчета, кучешки акита и медицински артикули. Буренаците в спалните райони са над човешки ръст. Болницата отвън е като декор на фантастичен трилър след края на света, а по двора й вятърът върти смес от боклуци, неподлежащи на описание.

Тунджа, гордостта на града ни, в която ямболлии разказват, че са се къпели и плажували, е мазно месиво, смрад и миазми. В нея плуват контейнери…с години. Тези дни в реката се удави млад мъж. В тинята, която го засмука и повлече с мътилката по течението.

Няма виновни. Няма отговорни. Като че ли няма властимеющи хора въобще. За сметка на това има змии. Отровни. По каквато и причина да са изпълзели, тези мили влечуги като че ли му идват в повече на Ямбол. Ако ще съжителстваме в тези условия, предлагаме за тотем на града да приемем пепелянка, плуваща в кофа за смет по реката. Полека и по течението...
Екатерина Николова

пълният текст е тук:
http://www.radio999bg.com/?id=23770