За да останеш, за да си потребен,за да те има и след теб дори,ти всяка вещ и образ покрай тебеоткрий отново и пресътвори.Пресътвори ги ти като лозата,затворила пространствата в зърна,като дървото в плод, като пчелата,създала мед от пръст и светлина;като жената стенеща, в коятопо-траен образ дири любовта,като земята връщаща богатои облаци, и птици, и листа.О, трябва всяка вещ да се изстрада,повторно всяка вещ да се родии всеки образ, който в теб попада,да свети с блясък непознат преди,и мислите да правят в тебе рани,мъчително и дълго да тежати всяка мисъл в тебе да останекато зарастнал белег в твойта плът.Как иначе това, което вземаш,стократно оплодено ще дадешв горещи багри, в щик или поема,в космичен полет и в чугунна пещ?Как то ще стане дирене суровои кратък залез, и другарска реч,и падане, и ставане отново,и тръгване отново надалеч,и ласка по косата и засада,и хоризонти с мамещи звезди?О, трябва този свят да се изстрада,повторно трябва в теб да се родии всяка вещ и образ покрай тебесърцето твое да пресътвори,за да останеш, за да си потребен,за да те има и след теб дори.Веселин Ханчев,публикувано по наръка от П.П.