Историята започва в село Веселиново, където младежка компания се събира на традиционно зимно "прасе". Сред тях е и 19-годишната Н. К., ученичка в последния клас на гимназията, за която вместо абитуриентски приготовления съдбата е подготвила болнична стая и месеци на възстановяване. На същата маса е и С. Ж. Б., който по-късно ще се окаже с 1.62 промила алкохол в кръвта – количество, което не му пречи да седне зад волана и да поеме по пътя към Зимница.

Гощавката тръгва около шест вечерта на 26 декември 2023 г. Първо на масата идва бирата. По-късно мъжете преминават на ракия, а Н. остава през цялото време до С., виждайки как чашите пред него се пълнят една след друга. Свидетел, седял на същата трапеза, ще разкаже по-късно и пред следователя, и пред съда едно и също. Около единайсет вечерта компанията се разпада, двойката си тръгва.

Това, което се случва между Веселиново и Зимница в следващите минути, Н. почти не помни. "Всичко й било като на филм", казва тя пред следователя месеци по-късно. Помни тъмен път. Помни братовчед си Р., застанал внезапно пред очите й. После – болнично легло, и едва там осъзнаването: катастрофирали са.

Автомобилът – излязъл с над 110 км/ч на отсечка с ограничение 90 – губи контрол, напуска платното, удря крайпътно дърво и се преобръща няколко пъти, преди да спре с колесника надолу в нивата, петнайсет метра встрани от пътя. Колата няма застраховка "Гражданска отговорност" – подробност, дребна на пръв поглед в нощта на инцидента, но която две години по-късно ще се окаже централна за изхода на едно съдебно дело.

Тялото, което се пречупи

Списъкът на травмите, изброен по-късно от вещите лица в съда, звучи като опис на разбита кола, не на човешко тяло: счупена гръдна кост, шест счупени ребра, бял дроб пробит от свободна кръв и въздух – състояние, временно застрашаващо живота. Счупена ключица. И най-тежкото – три счупени гръдни прешлена, един от тях притиснал собствен фрагмент опасно близо до гръбначния мозък.

Линейка я откарва право в спешното в Ямбол, където я оперират същата нощ. Месец по-късно – нова диагноза, нова операция, този път в Клиниката по спинална неврохирургия на "Пирогов" в София, за да фиксират гръбнака с метални планки. После – два месеца на легло у дома, неспособна да се обърне сама, докато майка й я мие и обслужва. "Станала половин човек", казва брат й пред съда – нервна, без сън, зависима от болкоуспокояващи и от чужди ръце за най-обикновените неща.

После идват паник-атаките. Усещане за задушаване, страх от смъртта, изолация от приятелския кръг. Психологът, който я преглежда за нуждите на делото, описва трайна тревожно-депресивна реакция – не точно учебникарско посттравматично стресово разстройство, но достатъчно близо до него, за да остави трайна сянка.

Чак в началото на 2026 г. – повече от две години след вечерта във Веселиново – тя отива на последна операция, да й извадят металните планки от гръбнака.

Между двете операции остава едно изгубено юношество. Без матура. Без приятелки. "Преди беше весела, усмихната", казва майката пред съда, сякаш описва друг човек.

И все пак, отбелязва психологът, някъде вътре в нея животът упорито си иска своето: взела си е книжка, вози сама детето си, има си приятел, мисли да се яви на матура все пак.

Парите, които не стигнаха

Гаранционният фонд – институцията, която плаща, когато виновната кола няма застраховка – не отказва помощ. Но и не приема исканата сума. Н. поискала общо над 271 хиляди лева – 250 000 лв. за болки и страдания, плюс 21 811.20 лв. за разходи по лечението. Фондът преценил вредите на 141 811.20 лв. – и веднага свалил тази цифра наполовина.

Защо наполовина? Защото, твърди Фондът, тя самата е допринесла за случилото се – по два начина. Първо, защото се е качила в колата, докато знаела, че мъжът до нея е пил. Второ, защото не си е поставила колана.

Половината сума – 70 905.60 лв. – все пак стига до нея. Но чак след като вече е подала дело в съда.

Какво решил съдът

Окръжният съд в Ямбол приема и двете възражения на Фонда.

За алкохола: свидетелят от трапезата във Веселиново повтаря пред съда същото, което казва и пред следователя – Н. е била до С. през целите пет часа на гощавката и го е виждала да пие ракия след бирата. Уред "Дрегер" отчита 1.62 промила в издишания въздух. Сам С. отказва да даде кръв за допълнителна проверка в болницата, но вещото лице токсиколог категорично уверява съда, че пробата от Дрегера сама по себе си е напълно достатъчна и достоверна.

За колана: автомобилът е технически изряден, с пет изправни предпазни колана. Но онзи на нейната седалка, отбелязва протоколът от огледа, "се движел свободно" след удара – знак, че не е бил закопчан в момента на катастрофата. Вещите лица са категорични: с колан тежките травми изобщо не биха се случили.

Съдът се позовава на тълкувателно решение на Върховния касационен съд от 2015 г.: когато пострадалият съзнателно се качва в кола с шофьор, за когото знае, че е пил, това се брои за рисково поведение и намалява размера на дължимото обезщетение.

Резултатът

Съдията преценява, че справедлива сума за болките и страданията на Н. е 120 000 лв. – не пълните поискани 250 хиляди, но значително над онова, което Фондът е определил. Имуществените вреди – 21 811.20 лв. за лечение – са признати в пълен размер, всяка стотинка подкрепена с фактура.

Но общата сума от 141 811.20 лв. е срязана наполовина заради съпричиняването. Остават 70 905.60 лв.

И тъй като точно тази сума Фондът вече е платил – макар и със закъснение, едва след делото – съдът приема, че Н. вече е получила цялото дължимо обезщетение и затова отхвърля исковете й като погасени чрез извършеното плащане. Важно е да се разбере: съдът не отрича, че тя е претърпяла тежки вреди – напротив, признава ги в пълен размер. Отхвърлянето е заради това, че дължимата (намалена) сума вече е била платена, не защото вредите не съществуват. Отгоре на това – осъдена да плати на Фонда разноските по делото, близо 1000 евро.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Бургас в двуседмичен срок. За Н. историята явно не приключва тук – нито в съда, нито в живота, който упорито продължава да си иска своето напук на всичко.