19 април 2026 г. е Томина неделя — първата неделя след Великден и един от най-дълбоко вкоренените православни поменални дни в България. За милиони хора тя е също толкова важна, колкото самия Великден, защото е посветена изцяло на онези, които вече ги няма.

ОТКЪДЕ ИДВА ИМЕТО И КАКВО ОЗНАЧАВА

Денят носи името на апостол Тома — ученикът, който отказал да повярва във възкресението на Христос, докато не го видял и докоснал лично. На осмия ден след Великден Исус се явил отново пред учениците си и показал на Тома раните си. Оттам идва и другото название на празника — Антипасха, което на гръцки означава „отглас на Пасха" — не противопоставяне, а отражение на великденската радост.

В православната традиция се вярва, че от Велики четвъртък до Томина неделя душите на починалите са сред живите — завръщат се за празника, споделят трапезата, слушат камбаните. С Томина неделя те се сбогуват и се връщат обратно. Затова денят е едновременно поменален и светъл — не скръбен, а примирен и топъл.

КАКВО СЕ ПРАВИ НА ТОМИНА НЕДЕЛЯ

Посещение на гробищата. Томина неделя е може би най-масовият ден за посещение на гробове в България — по-масов дори от есенните Задушници. Хората носят варени великденски яйца, козунак, вино, жито и цветя. Запалват свещи и кандила и черпят минувачите „за душата" на починалия.

Панахида в църквата. Отслужват се заупокойни молитви, в които се споменават имената на мъртвите. Свещениците обикалят гробищата, кадят над гробовете и благославят донесените храни.

Споделена трапеза. Характерно за деня е, че храната се носи не само за живите — оставя се и за „онези, дето ги няма". По традиция се приготвят любимите ястия на починалия, като знак, че е помнен и обичан.

Великденският поздрав остава жив. Томина неделя е все още в рамките на великденския период, затова „Христос воскресе" се казва дори на гробищата — и това не е противоречие, а самата същност на деня.

НАРОДНИТЕ ВЯРВАНИЯ ОКОЛО ДЕНЯ

Томина неделя е обвита с много народни вярвания, предавани от поколение на поколение:

• Ако около този ден се сънува починал роднина, смята се, че той идва да се сбогува.
• Не бива да се пере и да се метат прагове — за да не се „изметат" душите на предците от дома.
• На прага или на трапезата се оставя чаша вода и парче хляб — за душите, които се завръщат.
• Вярва се, че този, който не отиде на гробищата на Томина неделя, ще бъде „забравен" по същия начин след смъртта си.

ЗАЩО ТОЧНО СЛЕД ВЕЛИКДЕН

Изборът на деня не е случаен. Великден е празникът на живота и победата над смъртта. Веднага след него е логично да се отдели момент и за тези, които са преминали отвъд — като напомняне, че възкресението се отнася за всички. Томина неделя е мостът между двата свята: радостта от Великден и паметта за починалите се преплитат в едно неделимо цяло.

КОГА Е ТОМИНА НЕДЕЛЯ ПРЕЗ ГОДИНИТЕ

Датата се мени всяка година, тъй като зависи от православния Великден. През 2026 г. Великден е на 12 април, а Томина неделя — на 19 април. Тя винаги пада точно седем дни след Великден — в неделята, която затваря светлата великденска седмица.

ЕДИН ДЕН ЗА ДВЕТЕ НЕЩА

Томина неделя е рядкото стечение, при което едновременно се празнува и се помни — или по-точно, при което паметта е преобразена в нещо светло. Хората не отиват на гробищата натъжени, а с усещането, че правят нещо правилно и важно. Че паметта е форма на любов. Че докато се помни — никой не е напълно изчезнал.

Христос воскресе — и на живите, и на мъртвите.