Народните обичаи в България за Симеоновден (1 септември) и църковната Нова година са богати на символика и свързани с плодородие и благополучие за стопанството и семейството.

На Симеоновден сутринта домакините замесват пшеничено тесто и изпичат питки, с които ритуално захранват воловете и биволите, с които ще се оре нивата. Край рогата на животните се обуват малки кравайчета като благословия. Орачите се обличат празнично, а жените обикалят около тях, ръсейки жар за успех в земеделската работа. След изораването на първата бразда питата се разчупва на четири части — едно парче се хвърля на изток като дар за птиците и слънцето, друго се дава на животните, трето се заравя в земята като дар за духа на нивата, а четвъртото се изяжда от стопанина.

Народната традиция забранява на този ден да се дава нещо назаем или да се изнася от къщата, за да не "излезе берекетът" (благополучието) от дома. Не се готви, пере и простира, за да не се пресее или „измами” плодородието. Също така се вярва, че и първият човек, който прекрачи прага на дома, предвещава каква ще е реколтата — ако е заможен и благочестив, годината ще бъде плодородна.

Църковната Нова година, същият ден, се отбелязва с литургии, молебени и молитви за благословение на новия цикъл от време, като началото на индиктиона — църковната година — символизира начало на новия духовен и земеделски цикъл.

Така, както църковният празник дава духовна рамка, народните обичаи се свързват с природата и земеделския календар, потвърждавайки важността на Симеоновден като важен ден за ново начало и благоденствие в българските традиции.balgarskaetnografia+6