Започват от Коледа и траят до Йордановден. Известни са и под имената Вампирски деньове (Младеново), Пога̀ното, Пога̀ните дѐня (Българи), Пога̀ното време (Извор), Пога̀ницата (Сливарово), Каранджу̀рите (Резово), Вапирско погано (Горно Ябълково, Долно Ябълково, Факия), Влъчко погано (Грудово). В селищата в Сакар, където периодът е известен основно като „Мръсни дни“, названието му се свързва с яденето на „блажно“ месо и пролятата кръв на закланите прасета. В Странджа съществува представата, че най-опасните денонощия от този период са тези от Коледа до Сурва – наричат ги Голямо Погано, а̀съл Погано, Глуха неделя; предимно сред тронките периодът от Игнажден до Коледа се нарича Леу̀ско погано и се почита от бременните жени – те не работят, не се мият и не перат, за да не родят лиху (недъгаво дете).
В района на Сакар не се излиза вечер, не се пере, за да не те срещне таласъм (Доситеево, Момково, Мустрак) или вампир (Младеново, Сладун, Маточина), някъде – за да не се обрине устата (Оряхово, Момково). В Странджа се вярва, че през тези дни и нощи „земята е некръстена“ и затова по нея бродят всички зли свръхестествени същества. Нощем не се излиза навън; не се правят годежи, сватби, кръщенета, не се правят и опела за умрелите – ако някой умре през този период, той се погребва, но погребалните обреди се извършват след края на Мръсните дни. И тук жените не предат вълна, не плетат и не шият, но се разрешава работата с лен и коноп. Това е така заради т. нар. „ленена приказка“, известна в целия регион, която се явява и един вид предпазно средство против злите сили: когато демоните тропат на вратата, за да влязат, момата предлага преди това да им разкаже „ленената приказка“, в която подробно се описват всички етапи от обработката на лена/конопа; тъй като това е много дълъг и сложен процес, то, докато приказката бъде разказана, пропяват първи петли и злите духове изчезват.
В Странджа се вярва още, че освен демоничните същества, през този период са особено опасни и вълците, които според вярването „бесуват“ (размножават се) по това време – по този повод изпълняват редица обредни практики, характерни за Вълчите празници. Общовалидна за региона е забраната за изработка на дреха за мъж; не се работи с вълна, нищо не се изнася от дома (особено огън), някъде не постят през Поганото, „за да са сити вълците“ (Росен). Смята се още, че през Мръсните дни (Поганото), вълците обикалят по дворовете и търсят живи въглени, затова през този период не се изхвърля пепел от огнището навън (вярва се и че вълците си точат зъбите в нея и побесняват). Пепелта се събира в голям съд и се изхвърля на Сурва или на Богоявление; част от тази пепел, известна като погански/поган пепел, се запазва и се използва по-късно през годината в различни обредни практики.
Вярва се, че роденото през периода дете, наричано пога̀нче, поганско дете, боледува често и тежко, защото „болестите и гяволите го блазнят“ (привличат) – ако се роди такова дете, няколко жени се събират в дома му и за един ден и една нощ му изпридат т. нар. поганска дрешка, която дето трябва да носи, докато тя му омалее, за да е здраво (Българи и др