Надя ЖЕЧЕВА
    С поклон пред  тези, които имаха нещастието да изживеят цялата трагедия на бежанците, поклон пред героизма и страданието, поклон пред търпението и съхранението на огромната любов към род и родина, за седми пореден път в с.Атолово се събраха наследниците на първите заселници. Родово-земляческата среща  под девиза „По стъпките на дедите ни” бе тържествено открита от кметския наместник на селото Стефан Сотиров. Гости на събитието бяха кмета на общината Митко Андонов със своите заместници Иван Георгиев и Мария Толева, заедно с Иван Иванов, зам.обл.управител. Първото, което обедини всички присъстващи беше поднасянето на венци на признателност пред паметната плоча на лорд Атол – от името на кмета Митко Андонов, от областната администрация , от признателните атоловци, от Съюза на Македонските организации и Съюза на Тракийските дружества... „Да не забравяме историята, която говори, да не забравяме , майките, които отгледаха своите и чуждите деца в едно свирепо време, да не забравяме сълзите на бежанския живот, да не забравяме жеста на английската фондация „Спасете децата” … прикани г-н Сотиров подкрепен от множеството с ръкопляскания. И присъстващите не криеха вълнението от спомените.
      83-годишния дядо Стоян Димитров, който помни трагичния живот на дядо си, преселник от Гърция, е роден в Атолово. Мило му е родното село, но не престава да жали за съдбата на онези, които вече не са между живите. Пристигналите от Пловдив за случая  Атанаска Вълкова и Мария Атанасова, дъщери на Димитър Матанков,  вече нямат близки в Атолово, но са тук, за да срещнат свои роднини, да запознаят децата и внуците с братовчедите. „Баба скрила пендарите си под сайванта с надеждата, че ще се върне  , но… остават да живеят в Атолово, където са оземлени и продължават рода”, жените развълнувано обръщат страница по страница историята на  пристигналите от гръцка Македония и Турска Тракия техни деди и се радват, че има кой да ги събира в Атолово.
     Тържеството продължи в църквата „Св.Димитър” където  отец Силвестър, духовен настойник на Сливенска епархия,  отец Йордан ,свещеник от Жельо войвода, заедно с отец Димитър от Стралджа отслужиха празнична литургия и водосвет за здраве. Край иконите, дарени от първите заселници в селото, присъстващите  търсеха имената на своите роднини и обясняваха на по-младите: „Духът на дедите е тук, ние сме продължители на живота, трябва да знаем и да помним!”, мълвяха жените, кротко изтривайки издайнически сълзи по лицето. Свещниците за здраве натежаха, но като че ли повече все пак бяха запалените свещички за мъртвите…
    Родът, майка България, буквите и вярата са водещи в атоловския празник всяка година. И една неизкоренима любов към мястото дало живот на новите наследници.  Пред читалището в селото тържеството продължи с пространно историческо слово на кметския наместник Стефан Сотиров, който проследи цялото движение на бежанците към Атолово, заселването, перипетиите, мъката, страданието , надеждите… Без прикриване на вълнението  и с очевидно уважение към миналото, което не бива да се забравя.
        В Атолово фондацията-дарител и държавата окъщяват над 149 семейства, раздадени са над 152 полски имоти. Благодарение настойчивостта на новите атоловци   пред министъра много скоро  е издействано на гарата да спира  влака,  с меджии, доброволен труд, само за две години в селото е изградена и църква,  на ръка всеки стопанин поема задължението да прокопае водопровод, за да стигне водата до всеки дом… Домакинствата постепенно укрепват, в дворовете играят по 5-6 деца, нощем до късно светят газеничета на които жените  плетат и предат,люто и димятно, за да извайват красивите местни народни носии… В края на 50-те години на миналия век селото достига своя връх, в него живеят и работят 980 души. Днес те  са 194. Но Атолово съществува, въпреки кризите и препятствията. И кметството прави необходимото за бъдещето му. Предстои преасфалтиране  на улици, изграждане на канавка, има проект за ремонт на църквата. „Имаме читалище и църква, имаме желание и поводи да се събираме. Остава да си пожелаем да сме живи и здрави!” , завърши оптимистично г-н Сотиров приканвайки присъстващите за повече усмивки , „защото така биха искали да ни виждат дедите”.
    Таня Алексиева, представител на бежанците от Гръцка Македония, разказа за Илинденско-Преображенското въстание, припомни строителството на къщите в Атолово-  кантон бичим и широнски, за задружния живот на тракийци и македонци. „Да се връщаме в Атолово, съхранили този плам на дедите!”, завърши тя.
„Нашата Тракия е медена пита!” поетично започна своето изказване Костадинка Димитрова, представител на Тракийските дружества, която гордо се представи като издънка на Ярменчевия род от с.Булгаркьой. Поздравявайки присъстващите за това , че възкресяват онези събития отпреди 100 години, тя сподели спомените за своя дядо Стамо, за който Булгаркьой остава „рана-живеница”.
Михаил Вълов, зам.председател на Съюза на Тракийските дружества  в България, прочете поздравителен адрес от името на председателя Красимир Премянов, С ръкопляскания беше посрещнато  словото на кмета на общината Митко Андонов, в което той изрази своята дълбока съпричастност към организацията и провеждането на родово-земляческите срещи.
       Хубаво продължение на празника беше връчването на поздравителни адреси от кмета Митко Андонов към най-възрастните жители на Атолово  90-годишните Марийка Иванова,  Михал Чакъров, Стойка Сапунджиева.                                                                                                                                                                                                                                                                                                               
По-нататък празничният концерт, организиран от Инициативния комитет,  извика усмивките, вдигна настроението. На импровизираната сцена пред читалището звучаха песните на вокалната група  при ансамбъл „Гоце Делчев” Бургас, Илиян Георгиев, потомък на Илия Джибов , заедно със своята очарователна партньорка Даниела Ничева от спортен клуб „Тандем” Ямбол, представиха своите спортни танци, а ансамбъл „Въжички” накара по-младите от публиката да завият  хоро на атоловска земя. С обещанието „И догодина ще бъдем заедно в Атолово”! По стъпките на дедите си!”
   Празникът на Атолово за пореден път стана бе подкрепен от дарители:  читалище”Съгласие 2009” с.Атолово, ППК”Начало 93” Стралджа, Йордан Парушев, Цонко Атанасов и Красимир Иванов, Илия Ахчиев, Йордан Ангелов, Бойчо Илиев, Христо Колев.