На 1 септември в Съюза на българските писатели се състоя панихида за големия български поет Воймир Асенов, от чиято неочаквана смърт изминаха 40 дни. Писатели и интелектуалци, сред които председателят на СБП Николай Петев (избран тази година за народен представител от 31 Ямболски избирателен район в 42-то НС от “Коалиция за България”
главният секретар на СБП Христо Ганов и други почетоха скръбната дата и се поклониха пред светлата памет на твореца, който остави след себе си над 20 книги поезия и проза и който до последния си дъх служеше вярно в храма на Парнас. Дружеството на ямболските писатели бе представено от неговия председател Тенко Тенев, който е и член на Националния съвет на СБП. За бате Войчо, както всички негови по-млади приятели го наричаха почтително, бяха изречени възпоменателни думи за неповторимото му творчество, за родолюбивите му и бунтовни стихове, които остави след себе си. Те са неговата светла диря, която озарява и ще озарява светлия “хълм”, до който той имаше щастието и болката да стигне…
Точно така, само преди няколко години, когато бате Войчо навърши своите 70 лета (1 юни 2009 г.), той събра на 150 страници най-важните си стихове (а те неговите всички бяха важни) и написа на корицата й знаменателните думи: “Да стигнеш до хълма не е метафора на постигнатата цел, но и на извървения път до Голгота, на страданието и изкупуването на греховете. Хълмът е позорище, сцена, на която човек остава сам под прожекторите на времето, прави своята равносметка и самосъд (пред себе си и другите).”
В тази “поетическа равносметка” Воймир Асенов, сякаш предчувствайки наближаващия “хълм”, го изплака по мъжки в плановото си стихотворение
ОТВЪД
В тази песен е всичко, което ти търсиш –
всеки стих е частица от този живот –
той ни радва, вълнува, дори ни разтърсва
ако смърт ни препречи припряния ход…
В тази песен се люшка рождената люлка
и се чува как майка нашепва слова,
във които проблясват звезди и светулки,
а денят ни се буди от слънчев кълвач.
В тази песен са първите устремни стъпки,
в нея пърха душата ни с бодри крила…
Любовта тук е пролетна цъфнала пъпка,
отбранявана строго от златна пчела…
В тази песен - мечтта за нас да не свършва,
този кратък живот по далечния път
е сълзата, която човекът избърсва,
като стигне до хълма и после – отвъд…
След тези стихове – за сълзата, която човекът избърсва, като стигне до хълма, просто няма какво повече да се напише. Поетът е успял да събере в 4 четиристишия всички светли мигове и сълзи на своя живот. Вероятно можем само да напомним, че Воймир Асенов, родом в Петрич, бе тясно свързан с нашия край. Той е ямболски зет, живял е тук известен перод от своята младост, тук продължава да живее неговият син д-р Елмир Воймиров.
Бате Войчо обичаше нашия край, който беше приел за свой край. Беше почетен член на Дружеството на писателите в Ямбол, обичаше ямболските творци…Дългогодишно приятелство го свързваше с Любомир Котев, Тенко Тенев, Христо Карастоянов, Стоян Чобанов и др.
Лично моя милост се познаваше с бате Войчо точно 20 години, когато Любо Котев (в своя си стил… “Ела тук да те запозная с един голям поет…”) ни запозна на премиерата на негова книга във Военен клуб - Ямбол. Тази моя среща с него прерасна през годините в голямо чисто и мъжко приятелство, с което аз се гордея. Така се случи, че през 2009 година – когато група български писатели и журналисти пътувахме по Волга от 3 до 13 септември по случай Годината на България в Русия, с Воймир бяхме в една каюта на кораба “Иля Репин”: номер 163. По-късно той се шегуваше: “Един ден, когато пишат за нас, непременно ще отбележат: “Те са били съкилийници, спали са в една килия…” Тази камерна находка много ме разсмя тогава…
Ето, сега разгръщам юбилейната му книга “Да стигнеш до хълма” и чета: “На колегата Илко, за общата ни вяра, че отвъд хълма има по-етичен свят! Сърдечно: В. Асенов
04.09.2009 г.
По Москва – Волга”
Бате Войчо, дано там, отвъд Хълма, си намерил своя по-етичен свят… Ти, чието чувствително сърце беше наранявано от толкова много несправедливости в този наш неетичен свят…
бел. Яс -да си го припомним нашия избраник ямболци на снимката в средата е в средата - ЧЕСТИТО, благодарим ти другарю Сергей Станишев!
