„Умни” мисли в празна глава…
През дългите , самотни дни и безсънни нощи имам време да размишлявам и се отдавам на спомени. Ако е решил Бог след година и нещо ще „чукна” 70-те.
Кога изминаха тези години? Изнизват се като пясък между пръстите…
Като малка виждах моите връстници с баби и дядовци. Мечтаех да бъда с баба ми, да ме приласкае, да ме хване за ръка и заведе на разходка, да ми купи бонбонче поне, да ми среши косите, направи плитчици или опашчица, да ми разкаже някога приказка преди сън, да почувствам радостта и щастието, че я имам …Едната ми баба си отиде твърде рано, а другата виждах много рядко и за съжаление за кратко. Уми, не получих мечтаното…
Сега и аз съм баба. Едните внуци растяха край мен, а другите далече. Как ми се искаше като ги видя да ги гушна до сърцето си, да им се порадвам, да поприказвам с тях, за да разбера какво ги вълнува, какво им харесва, какво обичат да правят най-много и т.н. и т.н., с една дума – всичко! Но чувах : „Не притеснявай баба си. Остани я да си почива”. Да си почивам? Та аз отивах главно заради тях?! …
От дистанцията на времето и с възрастта си правя поуки. Ето някои от тях към младото поколение, без претенции за изчерпателност:
- Душата на майката е свързана с душата на детето й и никой не може да скъса тази връзка!
- Детето може да се откаже от майка си, но майката не се отказва от него.
- Никога не се срамувайте и недоволствайте от своите родители! Бъдете убедени, че те правят всичко, според своите възможности за вас! Даже повече!
- Обичайте и ценете близките си – родители, братя, сестри! „Кръвта не бива никога вода да става”!
- Не прекъсвайте никога контактите със семейството си! Знайте, че в най-трудни моменти само те ще бъдат до вас!
- Уважавайте приятелите, но не разчитайте на безкористно отношение – винаги ще има такива, очакващи отплата за услугата, която ви правят. Ще има и изключения, разбира се! Тях пазете до себе си!
- Научете се да споделяте с най-близките хора и радости и скърби – за вас ще е щастие и утеха, за тях също!
- Винаги доказвайте на своите близки, че мислите за тях и са ви скъпи. Ако сте близо – посетете ги, макар за кратко, ако сте далече едно прозвъняване с няколко думи : Здравей, как си, липсваш ми, обичам те” ще стопли сърцето и душата им – няма да отнеме много време – поспрете в забързания делник и отделете 1-2 минути за тях.
- Научете се да споделяте всичко с най-близките си ( родител, брат или сестра )! Не с приятел/ка! Може би не заслужава и ще злоупотреби с вашето доверие ?!
Приятелят е до време – близкия човек – до гроб!
- Ако имате нужда от помощ първо поискайте от най-близките – те ще се лишат от нещо, но ще ви помогнат безкористно! Задължително трябва да споделите, защото те едва ли имат способността да гадаят защо сте при тях или защо се обаждате! Ако не им кажете, нямате право да негодувате и се сърдите, че не са ви помогнали!
- Не прекъсвайте връзка с ваши приятели, защото сте се омъжили/оженили. Вашият партньор ще оцени това, защото и той има свой кръг .
- Уважавайте близките на своя партньор, както бихте искали да уважава вашите.
- Бъдете добри колеги и съседи, защото са най-близо до вас, на тях
разчитайте за първа помощ, ако се наложи. Както е казал народа: „Съседът е по-близо от роднината!”
- Не причинявайте никога на никого това, което не желаете да ви причинят!
- Бъдете добри с останалите, всяко добро се връща след време като бумеранг.
- Ако не можете да помогнете, не вредете с нищо на никого – и това се връща.
- Внимавайте какво споделяте за близки от семейство и на кого. Не трябва да излиза лоша дума от устата ви – тя е като змийче – усойница и оръжие срещу вас самите!
- „Брат – брата не храни, но тежко му, който го няма!” – помнете това, народът ни умно го е казал! Не предавай брат или сестра никога, предаваш себе си!
- Гледайте напред, неуспехите или препятствията да не ви спират!
- Не занимавайте другите с проблемите си. Едва ли ги вълнуват! Особено със своите „болежки”. Натоварващо е, неприятно, а и няма да ви помогне това. Само ще отегчите събеседника си. Оплакванията – при доктора!
Не мога да повярвам, че наближавам 70-те! Като се погледна в огледалото – бабичка на 100%, като погледна в сърцето и душата си – младежки! Както повечето на моята възраст и аз имам „трески за дялане”. Но се старая да разбирам младите и да съм „в крак” с разсъжденията им и новите технологии. Ползвам социалните мрежи, за да разнообразявам сивото си ежедневие. Част от моя кръг фейсбук-приятели публикуват много интересни свои творби – картини, стихове, хайко, разкази, сатира, вицове.. Чета всичко с удоволствие, споделям по нещо, за да ги четат и останалата част от моите приятели. Има и нещо, което не одобрявам – груб тон, обидни, нецензурни коментари, вживяване на политически теми. „Кучетата си лаят, керванът си върви!”
Много пъти получавам покани да харесам или гласувам за нещо – картина, песен и пр. Веднъж не откликнах да гласувам за песен на някаква певица – младо момиче с учудващо име , за която не знаех нищо и не бях чула как пее. Как да гласувам при това положение? И как реагира тя? Боже, заля ме с такава помия, че ме е срам да си спомня всичко: „Какво прави стара чанта като теб във фейсбук?” бе най-безобидното. Обясних й, че за прохождаща певица
(или какъвто и да е артист на сцена) е много важно да се научи да бъде любезен, да цени и уважава своите слушатели/зрители, почитатели, за да й отвърнат със същото. Надявам се, че ме разбра и си е взела поука!
Нормално е всяко поколение да живее различен живот. Разбиранията, възгледите, ценностната система се менят…Затова по-възрастните трудно приемат промените, а младите не искат да познават и вярват на стария „модел” на живот на родители, баби и дядовци.
Обичам да имам контакти с деца, с младежи, да беседвам с тях, да се уча от тях. И старите има какво да научат от младите! Ако желаят, разбира се. Приятно е да си обграден с такива хора - в младежка компания се чувстваш по- свеж. Така и духът е по-бодър, младежки!
Явно детето в мен ще си отиде заедно с мен!
Таня Кирова
