... светът е малка къщичка за гости,
залутана в дълбокия Безкрай.
Кой ли Злодей вратите ѝ залости,
че да седим, заключени до май?
Кой вярата в доброто – и в човека,
с един замах във нас унищожи?
Върви ми се по слънчева пътека! –
а не по път, тревясал от лъжи.
И слънцето не иска да ме гали
от политици, гракнали ми в хор! –
До гуша ми дойде! – от генерали,
които ми вещаят глад – и мор.
Доде крадците трупат милиарди
от хорското страдание и скръб.
И със добрата мисъл, че ни варди,
държавата да ни обръща гръб.
Простете, че мечтая си по детски? –
да се запиша четник тия дни.
В страна, в която корабът "Радецки"
във паметта на цял народ изгни.