2 0 1 8-а – ВЪВ ФРАЗИ. КРАВАТА ПЕНКА: ЧОВЕК НА ГОДИНАТА
2017-а започна въодушевяващо: първото бебе, което се роди на 1 януари беше Динко от Сливен. Майка му е 13-годишно цигане, а бащата – 15-годишен смелчага-циганин. Спечелил трудно сърцето на жена си, трябвало да й обещае цяла една вафла – и така се появил Динко, и той циганче, да е жив и здрав.
Така с една вафла се ражда нов гражданин на България. Също и гражданин на Европа.
Не е малък принос към ЕС.
***
2018-а започна по-кротко: станахме „Председатели“ на Европа, дори и на Западните Балкани. Само македонците ни се опънаха, но друго не може да се очаква от тях. Трябва да не си с всичкия си, за да им имаш вяра за каквото и да е било.
Във въодушевлението си не разбрахме колко нови Динковци са ни зарадвали и по-достъпна ли е вече една вафла в Българския Рай.
***
Президентът Радев, когото Плевнелиев ревнува като разгонен рогоносец направи нещо необичайно – спомена бедняците. Тукашните, за които никой не отронва и дума, сякаш така те ще изчезнат от само себе си.
Медиите не обърнаха внимание на думите на президента. Може би се страхуват да не разсърдят някои Властници, които вече са убедени, че управляват Рая.
***
Юнкер каза, че „България е неговото вдъхновение“ – колкото да се сетим, че открай време нашите първенци, най-вече Живков и Бойко, са царе в омайването на опекуните си.
***
Извадиха новата дъвка – урока за комунизма за учениците от десети клас. И какви антикомунисти изпълзяха веднага!
Идея: Урокът за комунизма да се напише едновременно с Урока за Прехода. Но него хитреците ще го оставят за след 30 години – за да се забрави всичко.
***
Направиха Народа на нищо.
Позволиха и позволяват на мрачни типове да се отнасят към него като към парцал, да ругаят светците му, да го предизвикват всякак. Държат се с него като със смъртен враг.
***
Не съм срещал скоро политик, който да е загрижен за нещо друго, освен за собствената си съдба. Народът изобщо няма място в съзнанието на тия хора, те не понасят дори самата дума „Народ“, тя не съществува в речника им, сякаш някой им е забранил да я използват. Каквото и да се случва с него, те запазват мълчание.
***
На публиката й омръзна малебито, което минава за журналистика.
***
Пропагандата на ГЕРБ продължава да се прави съвсем небрежно, отгоре-отгоре. Като за невменяеми.
Това е пропаганда, подходяща за режим, който е абсолютно убеден в непогрешимостта си – и се изживява като недопечено тоталитарен.
***
Най-великият проект е Съдбата на Малкия човек. Но за него все не остава време.
***
По време на парламентарния контрол /2 март/ бе съобщено, че 44 процента от българските деца са в зоната на оцеляването.
***
Според доклад на ЦРУ, имаме смъртност като по време на война.
И тази констатация заслужава да бъде изчукана на фасадата на клетият ни Парламент. Съединени сме – обаче мрем като по време на война.
***
Странното е, че Настоящето съществува напълно безметежно пред погледа на Младите. Истината се процежда оттук-оттам, но те бързо я забравят, ако изобщо й обърнат внимание.
***
Софийският университет обяви нулева година за специалността „медицина“ – и това в една страна, в която здравеопазването е някаква мистерия.
Дистанцията между най-бедните и най-богатите българи продължава да се увеличава: бедняците вече се задоволяват с осем пъти по-малко от богатите.
Една пета от младите хора нито учат, нито работят.
През последните три години парите, които нашите клетници-емигранти пращат на близките си, са приблизително колкото чуждите инвестиции.
Българските ученици са на едно от първите места в ЕС по употреба на наркотици.
***
Държавата упорито разчиташе на плацебо ефекта: на пациента се дава хапче, което е напълно безполезно, но той вярва, че то лекува. Колцина все още са омагьосани от този ефект? Пребройте главанаците.
Във всеки случай, очевидно е, че оскотелият пенсионер с 200 лева милостиня изобщо не е податлив на плацебо-измамата, но това е без значение за Властта.
***
Комунистическата доктрина твърдеше, че парите ще отмрат окончателно в началото на 80-те години на миналия век. Много ги подиграваха тогавашните управници за тази фантазия – но се оказа, че в известен смисъл те познаха, макар и със закъснение: трийсетина години по-късно парите наистина отмряха за немалка част от народа.
Ако не вярвате, питайте един пенсионер – пари ли са 200 лева на месец.
Те са съвсем друго: покана да се омиташ вече от този свят, да не се моташ наоколо и нахално да тикаш в очите на Властта клетия си живот. Нямате свършване, ей.
***
Между две совалки в чужбина Бойко трябва да прави и една обиколка из министерствата си, за да провери дали персоналът там е с целия си.
***
Един милион шестотин шейсет и пет хиляди – толкова са българите, които живеят под прага на бедността.
А прагът на бедността е 351, 08 лева средномесечен доход. Осемте стотинки са много важни: вижте ни колко сме прецизни, живеете като животни, обаче ви даваме всичко, което ви се полага, включително и проклетите осем стотинки.
Да не се подлъжете от тази прецизност: значителна част от отписаните българи някак преживяват с доста по-малко от 351 лева – и осем стотинки, да не ги забравяме.
Те пък как оцеляват? На кого му пука, да се оправят, нали им даваме и осемте стотинки.
***
Не ни казват обаче, защо са отписали тия клетници от Книгата на Живота – нормалния, приличния живот? За какви грехове?
Дали пък не им отмъщават толкова свирепо, защото Отписаните са неудобни свидетели, защото още сънуват един друг живот – скромен, но, все пак, порядъчен?
Не е малко това провинение – заслужават да бъдат зачертани. Не се сещам за друго обяснение.
***
Още преди 30 години стана ясно, какво представляват ония случайници, които усърдно се запреструваха на „десни“, пък се оказаха абсолютни леваци, безподобни политически педали.
Първото, заради което се заоплакваха от соца беше, че тогава нямало банани.
Гладът за банани беше кодът на тия хора: те им липсваха, а не, примерно, Манделщам.
Примитивни хора, комплексари, плод-зеленчукът им беше хоризонта.
***
Нужно ни е Председателство, но не на Съвета на Европа – а на Българската Свяст над България на фалшификаторите.
***
Преди време Бойко се похвали, че е построил повече от Живков – и не му счупиха прозорците.
Почти в същото време стана ясно, че покупателната способност на Народа е достигнала онази от 1988 година. Най-сетне.
***
Ясно е, че приличието отдавна липсва в хаврата, която тук минава за политика – и, следователно, и в „официалните“ медии.
Те са вече само шлейфа на политиката, един придатък към нея.
Ако не беше така, нямаше да се занимават като слънчасали със сапунката „Пепеляшката Деси и нейната Пастирка Плевнелиев“.
***
Неприличието извираше отвсякъде.
Що за дивотия бе да занимават толкова усърдно публиката с перипетиите на кравата Пенка, избягала в Сърбия и щастливо завърнала се обратно.
При всеки репортаж за Пенка, телевизиите не пропускаха да отбележат, че нейният проблем стигнал до Европейския Парламент – ех, Гордост Българска.
А публиката си въобразяваше, че сме спечелили овациите на Чорбаджиите от Брюксел заради нашето Председателство.
А то, какво излезе – даваме цяло Председателство срещу една крава.
***
Продънени сме отвсякъде – обаче се загрижиха неистово за едно добиче. Направо ни казаха, че не струваме, колкото него, това е.
***
Подмяната е основният инструмент изобщо на Прехода – и цяло чудо е, как никакви хора, направо нулеви, успяха да го превърнат в зловещо оръжие.
От 30 години сръчно-подло подменят всичко – накрая направо подмениха българина с една крава.
***
Жалката истина е, че днешното Българско Единение се изразява предимно в колективното пускане на есемеси за поредните телевизионни шашми.
***
Важният въпрос е, кога нашите Властници ще се научат да разпознават онова, което е полезно за България – истински полезно, а не някаква гримаса или оригване от онова, което днес минава за „европейска политика“.
***
Живеем в странни времена: непомерен оптимизъм – който съперничи и дори превъзхожда онзи от обществото на сияйните фантазии – безсрамно и без никакъв преход, се сменя с неприкрит страх.
Фанфарите се редуват с звъна на погребалните камбани.
***
Глупостта на Големите е Библията на малките – такива като нас.
Време е обаче да четем тази Библия поне малко по-егоистично.
***
И три пъти последователно да ни предоставят Председателството, ние няма да се измъкнем от перспективата на Гетото на ЕС.
***
Телевизионните репортери все се чудят, защо искат да ги бият или поне да счупят камерите им.
Отговорът е лесен: защото обикновените хора ги приемат като адвокати на Властта. Никога обаче един министър или депутат няма да им посегне, защото само им се мазнят.
***
Врявата около чумата по животните даде възможност да се замете още един позорен факт: според проучване на Евростат, 42% от смъртните случаи у нас е можело да бъдат предотвратени. 42 процента!
Ако свържем този факт с позорната ни лидерска позиция в различни класации за смъртност, ще се изправим пред нещо нечувано.
***
Никой не брои Народа като опозиция – а не е ли тъкмо той същинската опозиция? Гласът му обаче се чува като нещо нечленоразделно – писъци по избити животни, плач от издавени села и пр. – всичко това се слива в протяжният вой на един обезверен и дори анимализиран Народ – няма кой да го преведе обаче този вой на езика на Разума.
***
Нашите политици сега пък се заоплакваха от „фалшивите новини“ – което си е истинско нахалство, като се има предвид, че тъкмо те са най-пъргавия източник на взаимно изключващи се твърдения, както и на откровени лъжи.
Те са Свещения Извор на Фалша.
***
Ако някой ден изгазим Прехода, което е малко вероятно, ще бъдем Народ, готов да понесе абсолютно всичко, всяка диващина.
Дали това ще ни направи по-прозорливи? Съмнявам се, защото прозорливостта трябва да изкара робията на друг един Преход.
***
Щяха да правят цялостна ревизия на криминалната приватизация на Прехода – а опряха до това, набързо да къдрят собствените си поправки.
Обещаната ревизия си остана тлъста лъжа.
Крайно време е някой ентусиаст да се сети и да направи една Бяла Книга на Лъжите. Докато окончателно не сме свикнали с тях.
***
Събаряха, ненаситно събаряха – и оставиха огромна част от Народа под руините на Прехода. А сега тъкмо него, Народа, искат да го изкарат виновник за бедите.
***
От КНСБ съобщиха, че цели 72 процента от работещите българи имат доходи, по-ниски от издръжката на живота им. Това си е истински геноцид – друга дума не е подходяща.
***
Кога най-сетне ще приключи игото на ремонтите на ремонтите?
Ясно е вече и за козите на баба Дора, че у нас се строи, за да се ремонтира, но, все пак, няма ли да приключи тази еуфория някой ден?
***
И къде, в края на краищата, отвеждат вечно ремонтираните български пътища?
Свенливо избягваме очевидния отговор: в безпътицата на Голямото Българско Задръстване; покрай/през безброй вече селища, напълно замрели, ако не броим оцеляващите по някакъв начин в тях „задръстеняци“.
***
Медиите ни снабдиха с ново познание за Задръстването – наскоро научихме, че българинът има втората по продължителност работна седмица в Европейския съюз, малко повече от 40 часа.
И, в същото време, на последно сме място по производителност на труда в ЕС.
Най-много се бъхтим, най-малко произвеждаме – и примирено седим в Задръстването.
***
Все гледате да се харесате на Чорбаджиите си отвън – макар че те пет пари не дават за вас.
Гледайте обаче да се харесате на Господ, нали сте много набожни – защото Черната ви сметка пред него се увеличава.
***
Катастрофата край Своге бе поредното доказателство, че Властта е безсилна да налага правила, удобно се е свила в безпомощността си. Обаче 20 души вече ги няма.
Три дни след касапницата край Своге приключи делото за Изтреблението в Аспарухово. Тогава бяха удавени 13 души. Виновни няма. Край. Забравете.
Сякаш някакъв Зъл Бог е надвиснал над нас.
***
Покажете ни човек, който знае как да се демонтира Дуращината в българската политика – и ние вечно ще го благославяме.
***
През 1989 година в страната има около пет хиляди училища – днес те са двойно по-малко.Само през последните 15 години, Властниците от всички породи съдействаха да бъдат закрити над 800 училища. Това е безподобен погром, несравним с нищо друго. 2 хиляди и 500 училища са ликвидирани, тази разруха не може да бъде сравнена с нищо друго, освен с едно ново иго, което вече поставя основите на тоталната бъдеща неукост. Тя пък, разбира се, е добре дошла за Властниците.
Българи погубват българи.
***
Първенците ни са целите лепкави от шербета, с който ги поливат медиите – в доста случаи направо незаслужено.
***
Политиката в България трябва да се прави мълчаливо.
Да мълчат като пукали – така ще е по-справедливо/праведно. Пукал политика.
Да се пуйчат колкото щат, но мълчаливо. Защото милиони хора са направо изоставени на произвола.
***
Мнозина от днешните властници всяка заран се чудят как са се домогнали до постовете си , как са се качили на трончетата си, които усърдно цапотят със златен варак, сакън, да не ги помислят за обикновена дървения.
Те дори не схващат, че седят на собствените си ешафоди, нямат толкова ум.
***
Историята стои пред вас и очаква някакъв отговор.
Дали не са ви урочасали някак – опитайте с този отговор, може и да мине.
***
Показност и оскотяваща бедност. Само дето трябва да си знаят, че хората, колкото и скотски да живеят, са изначално встрастени по други правила, от друг Господ.
И няма лесно да се отървете от тия бедняци. Ще си управлявате, те ще оскотяват все повече, но нямат да се изпарят.
***
Все се хвалят, че безработицата била рекордно ниска. Ето какво пък прикрива този рекорд: 400 хиляди от работещите българи получават заплати под линията на бедността. Това означава само едно: че са експлоатирани абсолютни бедняци, дрипави аргати.
***
Докато мрънкаха нещо и се оплакваха от хибридни атаки, Животът им нанесе камшичен удар: ВСЯКО ЧЕТВЪРТО БЪЛГАРСКО ДЕТЕ ГЛАДУВА, ГЛАДУВА И ВСЕКИ ВТОРИ ВЪЗРАСТЕН БЪЛГАРИН. По-могъща хибридна атака, сътворена от самия Живот, не може да си представим.
***
Вкопчете се в този позорен факт и разберете, кой е виновен за Глада – социализмът, комунизмът, мумията на Ленин – или нашите си тукашни мумии от последните 30 години.
***
Колко от гладуващите днес деца са утрешни убийци като Северин?
И има ли по-страшна хибридна атака, от тази на Глада?
***
Микеланджело веднъж беше казал следното: „Видях ангел в мрамора и дялах, докато го освободя“.
Нашите политици, поне повечето от тях, трябва доста да дялат, за да освободят човека в себе си.
Те сякаш са от лед – стопява се той и нищо не остава от тях, освен някаква локвичка, често кална.
***
Българската политика не е в състояние да произвежда нито истинска свобода, нито истинска човещина. Обаче от години ви тика към колективна морална катастрофа.
Всичко това може се понесе – както казваше един полски поет – само, ако се преструваме, че живеем на друго място и по друго време…
***
Кеворк Кеворкян
https://www.facebook.com/kevorkkevorkianVN/
