Д-р Райно Геогиев, председател на Младежкото обединение на БСП – Ямбол:


- Защо избрахте да практикувате лекарската професия точно в Ямбол, а не предпочетохте чужбина, както много други млади хора?

- Може да звучи банално, но аз си обичам града и мисля, че и тук, както навсякъде, хората се нуждаят от лекарски грижи. Мога да кажа, че избрах и точно Спешното отделение, защото преди това бях работил с тези хора и наистина там има един страхотен екип, най-вече и заради началника на отделението д-р Влахова, която е един доказан специалист и създава приятна атмосфера за работа. Работата е много динамична и на мен лично ми допада. Естествено и семейството, роднините и доста от приятелите ми са тук, а и не на последно място е и фактът, че тук имам жилище, тъй като за един млад човек, току-що завършил, е голям проблем с установяването на ново място, където по-голямата част от заплатата му ще отива за наем.

- Разкажете малко повече за работата на лекарите в Спешното отделение на ямболската болница. Какви пациенти пристигат при вас?

- В Спешното отделение работата е много динамична и напрегната. Ние обикновено даваме 12-часови дежурства, при които един лекар отговаря за цялата област. При нас освен линейките от ЦСМП – Ямбол и всички филиали от Елхово, Болярово, Стралджа, Скалица, Войника и Тенево, приемаме и пациенти, които идват сами, тъй като по българското законодателство всеки може да се определи като спешен пациент до отхвърлянето на диагнозата. Така че се налага да преглеждаме по 40-50 души на смяна, които са с най-различни оплаквания. Голям процент от тези оплаквания са от травми, транспортни произшествия, отравяния.

- Какви са условията за работа в Спешното отделение? Какво ви липсва най-много?

- Като апаратура може да се желае далеч повече. Според мен липсва и квалификация на кадрите. Примерно аз за тези две години не съм изпратен нито на един курс, за да усъвършенствам моите познания и умения. Липсва и нова техника, макар че се направиха доста стъпки в тази посока от новото ръководство на болницата. Имаме нов дихателен апарат, но определено трябва да се работи в посока към доставка на нова апаратура, квалификация на кадрите, а също така и смяната на сегашната сграда на Спешното отделение, която се намира в една барака и са предоставени 2 зали за работа с пациенти, които са прекалено недостатъчни.  Ние приемаме пациентите от вратата на Спешното отделение. Диагностицираме, изследваме болния, консултираме го с определените специалисти и ако е за хоспитализация, се настанява в съответното отделение на нашата болница. Имаме 2 легла в шоковата зала и 2 легла в залата за наблюдение. Определено се нуждаем от поне още 1 зала и т.нар. изолатор, който да приема заразноболните пациенти и да не се смесват потоците. Определено се нуждаем от по-голямо пространство за работа. Надяваме се да се реализира проектът за т.нар. нова болница и се надяваме, че там ще имаме по-добро място за нашата дейност.

- Добре ли беше замислена и реализирана тази крачка?

- Ако се завърши по обещания начин, е добра, но ако е само като намерение и е балон преди изборите – това определено е манипулация на всички ямболски граждани, тъй като тази болница наистина е необходимост, ако искаме в Ямбол да има някакво здравеопазване в следващите десетилетия. Със сградния фонд, с който разполага в момента МБАЛ „Св. Пантелеймон“, аз лично не мисля, че може да се развива каквото и да е здравеопазване в близките десетилетия. Доколкото съм запознат, собствеността се прехвърля от общината на държавата, която я апортира в търговското дружество МБАЛ „Св. Пантелеймон“ и чак след това ще започнат възстановителните работи за доизграждането на обекта нова болница. За мен по-редно е, а и такава беше позицията на моята политическа сила, държавата да изгради болницата до нивото, до което тя смята, че трябва да бъде и тогава да се апортират активите в МБАЛ „Св. Пантелеймон“, за да не се получи ситуация, в която да не е достатъчно финансирането и самото търговско дружество да трябва да ангажира свои финансови средства в доизграждането на новата болница, което неимоверно ще доведе до финансови проблеми на болницата в Ямбол.

- Кои са най-големите недостатъци в сегашната система на здравеопазване?

- Според мен, а мисля че и според повечето хора, е вечната тема за недостатъчното финансиране на тези прословути клинични пътеки. Според мен на нееднакво ниво са поставени извънболничната и болничната помощ, като привилегиите през тези години на преход и здравна реформа, са получени от доболничната помощ в лицето на общопрактикуващите лекари и специалистите от извънболничната помощ, като самата болнична помощ е неглижирана, слабо финансирана и кадрово необезпечена – не само откъм лекари, но голям ще бъде проблемът в близките години и с медицинските сестри. Така че, би трябвало да се обърне внимание на болничното здравеопазване, и то на държавното болнично здравеопазване, макар че сега не се прави разлика между собствеността на болниците, била тя държавна, общинска или частна. Трябва да се акцентира на определен брой държавни болници, които да обслужват населението – било то осигурено или неосигурено. Трябва да се потърси нов механизъм на финансиране и мисля че този вид болници не трябва да бъдат търговски дружества.

- Какво е необходимо да се подобрят здравните услуги в Ямбол и кои са институциите, които имат най-голяма роля в този процес?

- За Ямбол тепърва ще има голям проблем с осигуряването на здравни услуги. Още някак си се задържат нещата откъм специалисти. Най-големият проблем си мисля аз за ямболското здравеопазване ще настъпи след около 10 години, когато ще се види реалната липса на специалисти, затова трябва да се работи в тази насока. Институциите, които могат и трябва да вземат отношение, са Министерството на здравеопазването с неговата политика по региони, Регионална здравна инспекция, която е институцията, отговаряща за здравеопазването в региона, както и местната власт, която трябва да поеме своите отговорности, за да задоволи здравните нужди на населението.

- Какво е общото и какво е различното между медицината и политиката?

- Общото е, че и двете дейности са доста интересни и с определени предизвикателства в тях. Има ситуации и в политиката, и в медицината, които са доста напрегнати и изискват бързи и адекватни решения. Разликата е, че в медицината аз като лекар работя с индивидуалната съдба на човек, докато в политиката, където аз съм все още на ниско ниво, се работи с по-голяма общност от хора и решенията рефлектират върху по-голям брой хора.

- От колко време сте член на младежкото обединение на БСП – Ямбол?

- Член съм от самото му основаване през 2009 г. През февруари месец тази година бях избран и за негов председател на мястото на Калоян Калиманов.

- Как се решихте да се включите в тази политическа сила?

- Все още бях студент в Пловдив. През всичките си съзнателни години съм се определял като ляв човек и във възможността си да гласувам, винаги съм гласувал за БСП, дори и без да познавам никой от ръководството на ямболското БСП или изобщо на БСП. Мои познати ме въвлякоха в структурите на БСП – Ямбол. Цялото ми семейство и всички покрай мен са били леви и за мен е нещо естествено да бъда част от БСП, а не от друга политическа сила. За мен друга политическа сила просто не е стояла в перспективите ми.

- Как работи Младежкото обединение на БСП и каква е връзката му с партията? Обяснете самия механизъм.

- Младежкото обединение е част от БСП. Всеки член на Младежкото обединение преди това трябва да е станал член на БСП като цяло в някоя от основните му партийни организации и чак след това се приема в структурите на младежкото обединение. Имаме и възрастово ограничение. В младежкото обединение на БСП се приемат членове до 35-годишна възраст. Опитваме се да гледаме на политиката малко по-разчупено, за да могат и други млади хора да припознаят БСП като своя алтернатива и свой избор в политиката. Правим най-различни кампании. В Ямбол от година назад ще спомена освен активното участие в местните избори на Младежкото обединение, така и почистването на църквите „Св. Николай Чудотворец“ и „Св. Георги“, изложбата за деня на Ямбол с провокиращото заглавие „Идвам от древността, ще отида ли в бъдещето?”, направихме една голяма дискусия по отношение на младежката безработица, в която участваха младежи от структурите на младежкото обединение от цялата страна, в която взе отношение и Сергей Станишев, президент на ПЕС и на БСП. На същия ден беше и първото изнесено заседание на Националния съвет на Младежкото обединение. Със сигурност това е едно значимо събитие, не само за младежите от БСП – Ямбол, а се надявам, че целия регион бе разпознат на картата на България като активна структура.

- Има ли интерес от страна на младите хора и какви са тези, които ви търсят и искат да се включат в Младежкото обединение?

- Мога да кажа, че има интерес. Интересуват се от същността и дейността на младежкото обединение, начина за включване в него. Виждам и определен страх и у някои от младите хора, както и доста незаинтересованост от политиката като цяло. По-голямата част от членовете и от новите ни симпатизанти са млади хора с висше образование или студенти. По-малък е броят на хората с основно или средно образование, но тепърва ще се отваряме все повече и повече към младите хора.

- По какви инициативи работи към момента Младежкото обединение на БСП – Ямбол?

- В момента обръщаме поглед на младежкото обединение вътре в БСП, за да се запознаят отделните основни партийни организации с нашата структура и с нашите лица. Това се прави за по-голямо сплотяване на поколенията в БСП. Ще направим редица срещи с всички наши основни партийни организации, на които ще споделим впечатления, общи проблеми, за да се подобри работата за предстоящата изборна година. Обмисляме една среща със сливенската младежка организация, с която ще обменим опит, тъй като те спечелиха последните местни избори и има какво да дадат като добри практики.

- Кои според вас са най-сериозните проблеми на младите хора в страната?

- Един от най-големите проблеми на младите хора е безработицата и безпътицата, пред които е поставен всеки млад човек след завършването на образованието си – било то средно или висше. Виждаме, последните данни сочат, че в България расте броят на младежите, които не учат и не работят и са оставени на произвола на съдбата. Мисля че това е основния проблем, на който трябва да се акцентира и освен Европейския съюз, всяко едно правителство трябва да наблегне на този проблем, защото за България точно младежката безработица ще доведе до демографската катастрофа, която се очертава вече пред нашата страна. Определено трябва да се действа с големи крачки за преодоляване на младежката безработица и на демографската катастрофа.

- Какви мерки трябва да бъдат взети за ограничаване на младежката безработица в областта?

- Със сигурност трябва да се привличат повече инвеститори, които да отворят работни места за младите хора и то тези инвеститори трябва да бъдат с перспектива за своето производство в нашия регион. Като един добър пример мога да дам завода „Язаки“, в който работят над 2500 души, от които около 30 % са млади хора. Според мен един от начините за справяне с безработицата е точно отварянето на такива големи структуроопределящи предприятия, естествено с подкрепата на общината и депутатите, излъчени от Ямболския регион. Друго направление, в което трябва да се работи е подпомагането на малкия и среден бизнес, отпускането на повече кредити на младите хора, за да инициират собствени бизнес-намерения. Друга голяма перспектива в нашия регион, тъй като сме земеделски район все пак, е младите хора да се насочат към производството на земеделски култури и по този начин да започне един обратен процес на завръщане по селата, който несъмнено ще е труден, но с повече средства и усилия би могъл да се постигне добър ефект.

- Кои са икономическите и политическите инструменти, които могат да ограничат емиграцията на младите хора към чужбина?

Никой не напуска родината си с желание. Всеки млад човек тръгва с перспективата да търси нещо по-добро за него и за поколението, което той създава. Ако създадем условия тук младите хора да се чувстват добре, не говорим само за доходите, които несъмнено трябва да се повишат, а говорим и за една среда, в която те да се чувстват по-добре – качествено образование, здравеопазване и социални услуги, така че те да се чувстват сигурни в мястото, където живеят. При създаването на тези условия несъмнено хората, и то не само младите, ще се завърнат по родните си места. В България трябва да настъпи подобрение във всички сфери на живота, защото един млад човек, видял подредения начин на живот на запад, надали при връщането му тук ще остане очарован, дори с добра работа. Ако останалите сфери на живота не са както на запад, той не би се чувствал добре.

Визитка:
Д-р Райно Георгиев е роден в Ямбол през 1985 г. Завършва средното си образование през 2004 г. в Гимназия „Васил Левски“ с профил Биология и химия. Същата година кандидатства медицина и е приет в 4 факултета – в София, Пловдив, Стара Загора и Плевен. Избира да следва в Медицинския университет в Пловдив. Дипломира се през 2010 г. Четири месеца работи във филиала на ЦСМП – Пловдив в Хисаря. Два месеца преди да се дипломира започва работа в Спешното отделение на МБАЛ „Св. Пантелеймон”. Към момента работи там като лекар-ординатор. От основаването на Младежкото обединение на БСП – Ямбол е негов член. През февруари 2012 г. е избран за негов председател. 

Интервю на Георги Александров