Писателят е роден на 2 април 1805 година в Оденсе, Дания. Семейството му е скромно, но баща му смята, че предците му са имали по-високо обществено положение и дори че са благородници. Ханс Кристиан отрано показва въображението си, подхранвано от снизхождението на родителите му и от суеверието на майка си. Той си прави малък куклен театър и дрехи за куклите си и четял всяка пиеса, която успява да заеме. Сред драматурзите от които чете са Уилям Шекспир и Лудвиг Холберг.

През 1816 година бащата на Андерсен умира и той трябва да започне сам да се грижи за себе си. Спира да ходи на училище и започва работа като чирак, тъкач и шивач, по-късно работи в цигарена фабрика. На Великден през 1819 година получава първо причастие в катедралата „Свети Кнут“ в Оденсе и започва да насочва вниманието си към бъдещето.

Четиринадесетгодишен Ханс Кристиан Андерсен заминава за Копенхаген, за да търси работа като актьор. По това време той има хубав сопранов глас и е приет в Кралския театър, но когато гласът му се променя от възрастта губи мястото си. Негов колега от театъра му казва, че има поетични заложби и той се заема сериозно с писане. Музикантите Кристоф Вайс и Сибони, както и по-късно поетът Фридрих Хьоег Гулдберг (1771 – 1852), се отнасят много дружелюбно към младия Ханс.

По-късно Андерсен намира нов покровител в лицето на Йонас Колин, който го изпраща на свои разноски в училището в Слагелсе. По това време той вече е публикувал първия си разказ, „Призрак в гроба на Палнаток“ (1822).[2] Андерсен не бил много добър ученик, нямал голямо желание да се учи и не останал в Слагелсе, а се преместил в друго училище в Елсинор до 1827 година.[2] За този период Андерсен казва, че бил най-мрачният и горчив през целия му живот. Колин най-накрая се съгласил, че той вече е образован, и Андерсен се завърнал в Копенхаген.

Личен живот

Андерсен, юли 1860 г.
Още в ранна възраст Андерсен отбелязва в дневниците си желание за полово въздържание.[3][4]

Андерсен често се влюбва в жени, с които е било невъзможно да поддържа връзка и тази невъзможност е отразена в много от творбите му.[5] В дневника му се чете: „Боже всемогъщи, имам само теб! Ти ръководиш съдбата ми и аз трябва да се предам в ръцете ти. Дай ми радост! Дай ми жена! Кръвта ми иска любов, както и сърцето ми.“ [6]

Като младеж Андерсен се влюбва в момиче на име Риборг Войт, но любовта му е несподелена. След смъртта му нейно писмо е открито в специална кесия на гърдите му. Обекти на несподелените чувства на писателя стават и Софи Йорстед, дъщеря на известен лекар, и Луизе Колин, най-малката дъщеря на патрона му Йонас Колин. Приказката „Славеят“ е израз на чувствата му към Йени Линд и става повод за прякора ѝ „Славеят на Швеция“. Андерсен изпитва големи трудности при общуването с противоположния пол. Предлага брак на Линд в писмо, което ѝ връчва на гарата след една от срещите им. Но и тази любов е несподелена, а Линд пише в писмо през 1844 г.: „Сбогом и нека Господ благослови и закриля моя брат, така както искрено желае любящата му сестра Йени“. [7]

Най-вероятно Андерсен изпитва и хомосексуални чувства. В писмо до Едвард Колин споделя: „Лелея по теб като по красива калабрийка. Моите чувства към теб са тези на жена. Женствеността на моята природа и нашата връзка трябва да останат в тайна.“ Колин, който е хетеросексуален, пише в спомените си: „Не можех да отвърна на чувствата му и това му причини много страдания.“ [8] Подобна е развръзката и на увлеченията на Андерсен към датския танцьор Харалд Шарф [9] и Карл Александър, велик херцог на Саксония-Ваймар-Айзенах.[10]

Смърт

Aндерсен в „Ролигхед“ (ок. 1867 г.)

Надгробната плоча на Андерсен в гробището „Асистенс“ в Копенхаген
През пролетта на 1872 г. Андерсен се наранява сериозно при падане от леглото в дома си. Скоро след това започват да се проявяват симптоми на рак на черния дроб. Писателят умира на 4 август 1875 г. в „Ролигхед“ (букв. спокойствие), в близост до Копенхаген, дом на близкия му приятел банкера Мориц Мелхиор.[11] Малко преди смъртта си Андерсен подбира музиката за погребението си, като настоява „ритъмът да бъде подходящ за малки крачета, защото в кортежа ще има повече деца“.[11] Андерсен е погребан в гробището „Асистенс“ в квартал Ньоребро в Копенхаген.

Преди смъртта си Андерсен е световно признат. Датското правителство го обявява за национално богатство и му изплаща специална годишна пенсия. Още приживе е планирано издигането на паметник на писателя, който и днес се намира в градините на замъка Росенбор.[12]

Творчество
Начало на писателска дейност
Смята се, че най-старата приказка на Андерсен е „Лоената свещ“, написана между 1819 и 1823 г., когато той е все още ученик. Ръкописът е открит случайно в края на 2012 г. в Националния архив на остров Фюн в Оденсе.[13]

През 1829 г. Ханс Кристиан Андерсен постига голям успех с разказа „Разходка от канала Холмен до източния край на остров Амагер“. По това време той издава един фарс и книга с поеми. През следващите години той не постига особени литературни успехи, но през 1833 г. получава стипендия за пътуване в чужбина от краля. Така Андерсен осъществява първото си пътуване из Европа – на 16 октомври 1834 г. пристига в Рим.

В началото на 1835 г. се появява „Импровизатор“, първият роман на Андерсен. Той постига истински успех, благодарение на което материалните затруднения на поета най-накрая приключват. През същата година в Копенхаген е издадена част от неговите „Приказки“, а другите части от първия том се появяват през 1836 и 1837 г. Макар по-късно точно те да му донасят световна слава, първоначално приказките не се продават добре. По това време Андерсен има по-големи успехи с романа „О. Т.“ (1836 г.), както и с може би най-добрия си роман, „Само цигулар“ (1837).

Скандинавизъм и пътеписи

Портрет от 1836 година
След свое посещение в Швеция през 1837 година Андерсен се вдъхновява от скандинавизма и решава да напише поема, в която да изрази чувствата си за близостта на шведи, датчани и норвежци.[14] През юли 1839 година, по време на посещение на остров Фюн, той пише текста на „Аз съм скандинавец“ („Jeg er en Skandinav“), а в началото на следващата година шведският композитор Ото Линдблад създава и музика към него и през следващите няколко години песента става известна в Скандинавия.[14]

През 40-те години Андерсен прави опити да пише за театъра, но без особен успех. По същото време издава и два нови сборника с приказки, през 1838 и 1845 година.

През по-голямата част от живота си Андерсен предприема продължителни пътувания в различни части на Европа, като отразява впечатленията си в много пътеписи. Те следват образците на този жанр от тази епоха – съчетание на документални свидетелства и описания с по-философски отклонения по теми като същността на писателската дейност, безсмъртието и литературата, а в някои дори са включени и цели приказки.

По време на най-дългото си пътуване, през 1840 – 1841 година, посещава Германия (където за пръв път се вози на влак), Италия, Малта и Гърция, стигайки до Цариград, и се връща по Черно море и Дунав. За това преживяване разказва в „Базар на поета“ (1842), което се смята за най-добрия му пътепис. Голям успех има и сборникът с пътеписни бележки „В Швеция“ (1851).

Международна известност
С времето популярността на приказките на Андерсен нараства и в края на 40-те години той вече е известен в цяла Европа. През юни 1847 година прави първото си посещение в Англия, където е посрещнат триумфално в светските кръгове. Графиня Маргьорит Блесингтън го кани на своите приеми, където се събират известни личности от обществения и културен живот на страната. Там Андерсен се запознава с Чарлс Дикенс, когото той нарича свой любим жив английски писател.[15]

През 1857 година Андерсен отново посещава Англия, най-вече за да се срещне с Дикенс, и му гостува в продължение на пет седмици. Според дъщерята на Дикенс, Андерсен е крайно досаден и остава в дома им дълго време, без да обръща внимание на намеците, че е време да си замине.[15]