Поетът на България /от Драма/ Балчо Балчев

""...Този град има нужда от..."

Добър вечер, проскубана козино.
Дойде време на пътя да спиш.
Всички мърши са вече оглозгани
и снегът те вали мълчалив.

Трябва с теб да разкършиме кокали
покрай старата част на града.
Там домашните котки, разплакани,
все ти пишат любовни писма.

Трябва пак да прескочим оградите.
Да превърнем съня им в кошмар.
Ти ще виеш, а аз ще се смея сам
покрай някой страхлив тротоар.

Трябва пак да нахлупим легените
вместо шапки и черни бомбета.
Да подложиме крак на почтените -
ний, презрените лоши хлапета.

Трябва с теб да забиеме копия
във големия задник на скуката.
Не умирай, проскубана козино!
Този град има нужда от срутване.