Днес тръгвам към едно такси пред окръжната ни болницата и чувам възрастен човек да пита шофьора:
-Абе момче, това тук ви е циганската болница, другата къде е?
Пациентите вече не са пациенти.
Лекарите вече не са лекари.
Лекарите са станали търговци, машинописци и пр.
Няма направления, няма нормално обслужване…
Има само опашки, нерви и нямане!
Лекарите утре нямат празник.
Но цялото ни здравеопазване, цялата ни надежда за здраве, живот и изобщо надеждата ни за надежда е на плещите на неколцина лекари-възрожденци, останали не само в България, останали в града ни, останали човеци, и то сред нас.
Те са най-добрите.
Залисани в занятията си по храна и злоба, ние сме усмихнати само пред вратата им.
Все по-рядко!
Обсебени от полит- бигбрадърска психоза, едновременно държим между зъбите си пироните за кръста им и лукаво се кръстим за тяхно здраве.
Утре нямат празник.
Затова нека поне веднъж да ви благодарим, ей така без повод.
Затова, че ги има!
Затова, че ние имаме още вяра!
Благодарим ви!
Пощальони на надеждата.