Уилям Бътлър Йейтс.- ирландски поет и драматург. Нобелов лауреат за литература през 1923 г. Йейтс е съосновател на Народния театър на Ирландия. Той е един от малкото автори, които пишат най-добрите си творби след като получават приза. Умира през 1939 г. във Франция. Представяме ви цитати от Йейтс, публикувани в wikiquote.org и brainyquote.com.

"Животът е дълга подготовка за нещо, което никога не се случва"

„Единствената работа на главата в този свят е постоянно да се покланя на поривите на сърцето.”

„Мисля, че можете да оставите изкуството, високото и ниското, на съвестта на човечеството.”

„Образованието не запълва празнината, то пали огъня.”

„Всички празни души клонят към крайни мнения.”

„Веднъж да се опиташ да опреш закона на религията, отваряш път за всеки вид нетолерантност и религиозни преследвания.”

„В мечтите започва отговорността.”

„Тук няма непознати. Само приятели, с които досега не си се срещал.”

„Животът е дълга подготовка за нещо, което никога не се случва.”

„Невинността и красотата нямат други врагове освен времето.”

„Мисли като мъдрец, но общувай с езика на хората.”

„Човек не бива да си изпуска нервите, освен ако е сигурен, че до края ще става все по-ядосан.”

„Ако страданието носи мъдрост, то бих искал да бъда по-малко мъдър.”

„Интелектуалната омраза е най-лошата.”

„Лошото при някои хора е, че когато не са пияни, са трезви.”

„Радостта е волята, която работи, преодолява препятствия и познава триумфа.”

„Човек може да приеме истината, но не може да я знае.”

Четирите възрасти на човека
Уилям Бътлър Йейтс
Превод: Владимир Трендафилов
В битка той със тялото се сдави.
То го победи. И се изправи.
Със сърцето тръгна на двубой -
чезнат и невинност, и покой.
И с ума се сби, лице в лице.
Изостави гордото сърце.
С Бога днес се счепква в диалог.
В полунощ ще надделее Бог.


СТАРИЯТ КАМЕНЕН КРЪСТ

Уилям Бътлър Йейтс

 Превод: Владимир Трендафилов

 Държавникът е лек човек -
по навик шмекерува.
А журналистът с кош лъжи
главата ти надува.
Затуй си трай и остави
съседа да гласува,
      рече юнакът със златната броня
      под стария каменен Кръст.

 Понеже двете ни епохи
се раждат сред помия,
не знаем кой е тук нещастник
и кой е късметлия.
В съюз, Безумие и Блясък
творят неразбория,
      рече юнакът със златната броня
      под стария каменен Кръст.

 
Актьор без музика в гласа -
това пък най ме пени.
За пo човек го имат, щом
се тътри, хъхре, стене.
Не знаят що за плащ обвива
тържествените сцени,
      рече юнакът със златната броня
      под стария каменен Кръст.


ОТПЛАВАНЕ КЪМ ВИЗАНТИОН
Уилям Бътлър Йейтс

Превод: Владимир Трендафилов

 Не е за старци тук. В прегръдка слети
са младите. В горите птича гмеж
се ражда и умира с песни. Свети
в морето люспест, гъст водовъртеж.
Звяр, птица, риба - всички славят лете
живот и смърт, заченат плод и леш,
и твар до твар сред тоя транс се смее
на интелекта, който не старее.

 
Окаян дом е старческото тяло.
Палто на прът - освен ако душата
с ръце не плесне още отначало
и не възпее вехтата си вата.
А за певците важна е изцяло
на школите им старата позлата.
Затуй морята с кораб прекосих
и своя свят Византион открих.

 
О, мъдреци сред огъня на Бога,
стоящи върху златостенна жар,
в спирала строга взвийте се в чертога
и си стъкмете с песни в мен олтар.
Сърцето ми стопете! В изнемога
и вързано за простосмъртна твар,
не се познава то! И нека в края
сред ръкотворна вечност засияя.

 

Напусна ли природата, в кожуха
на стара същност няма да се грея,
освен ако чрез гръцки майстор в куха
златокована форма оцелея -
на сънен император за разтуха.
Или от златна клонка ще възпея
за пред велможата, призван да съди,
каквото е било, е, и ще бъде.