Идеите си какво може да се направи със забравените забележителности на Ямбол сподели кандидатът за кмет на града Катя Георгиева по време на туристическата обиколка “Забравените ямболски ценности“. 

Жълтият салон на къщата на Димитър Петков и Ямболската средновековна крепост бяха двете основни забравени ямболски ценности, включени в обиколката, организирана от коалиция „БСП за България“ в международния ден на туризма. В нея участваха и ученици от спортното училище, за да научат повече за богатата ямболска история. Те получиха като подарък книгата на бившия директор на Историческия музей Петър Петров „Разкази за миналото на Ямбол“.

Обиколка започна от преименувания само преди дни площад на името на Елена Граматикова, отстрани на Стоматологична поликлиника. Участниците в обиколката научиха от влезлия в ролята на екскурзовод Желязко Желязков интересни подробности за значими ямболски личности за писателя Матвей Вълев, за скулптора Димитър Бойчев, автор на скулптурата на богинята Диана, край чието ателие минаха, за художника Трифон Леров и сложената наскоро паметна плоча на дома му.

Желязко Желязков разказа за Жълтия салон на къщата на Димитър Петков, която се намира отстрани на блок „Стара планина“ 1, как в нея са се събирали ямболските модернисти, начело с Кирил Кръстев и им е гостувал Гео Милев. В салона е формирано уникалното за България „Дружество за борба с поетите“, което издава „Манифест за борба с поетите“. Къщата е в лошо състояние, но би могла да се реставрира и да се превърне в литературен музей на Ямбол, в който да е покажат значимите за литературната история постижения на ямболски творци, подчерта кандидатът за кмет на БСП.

В градския парк Желязко Желязков разказа за истинския му създател бащата на Матвей Вълев – Христо Вълев и припомни идеята алеите на парка да носят неговото име и на Руси Хайдутов, който превръща парка в градска забележителност.

Средновековната ямболска крепост е най-подценяваният исторически паметник на Ямбол. Ако растителността край реката се почисти, с малко реставрационни дейности би могло мястото да се освети и да се превърне в една от най-атрактивните забележителности на Ямбол. Катя Георгиева припомни, че в нейната управленска програма за развитие на туризма се предвижда  разработване на екскурзионен маршрут „Забележителности в региона на Ямбол“, който да се популяризира сред туристическите агенти и разработване на план за реконструкция на „Ямболска средновековна крепост“ и превръщането ù не само в туристическа точка, но и в място за културни прояви на открито.