Даже снегът е на дрянова кръв замирисал.Пъпките чуха на корена тайния знак.Утре ще ахнем от първата пролетна мисъли ще потеглим със първия пролетен влак.Нека измамен подсмърча по гарите грипътс болното гърло, с проклетия свой аспирин.Бели кръчмарки червено вино ще ни сипяти ще ни черпят мъжете един по един..Строги ще стъпим на дългата дунавска дига.Пред ледовете, повлекли ръждивия шлеп,всичко, което на нашта любов не достига,нека възкръсне най после у мен и у теб.И подчинени на точна подземна принуда,пак ще ни свържат добрите любовни вражди,сред равнината, която със мартенски ударосвобождава за лятото свойте води.Утре ще тръгнев...На ясното чувство камшикътшиба душага, години стояла нащрек.И ще те викам, тъй както завинаги викасамо спасен от самата природа човек.Калин Донков