Студът прекарва пръсти по стъклата.Наднича в стаята, в която спя.Под дланите му - хлъзгави и гладки -пониква лед. Настръхнали цветя.Докосва ме в съня ми. Но е нежен.Целува само голите ми рамене.Очите му са тъжни. Заскрежени.Защото никой не обича Студове.Не знам дали ако поискам да го стопляще легне в скута ми, съвсем смълчан."Не съществува топъл Студ. И толкова."Но сигурно боли да бъдеш сам.Прегръща ме. И цялата изтръпвам.Прониква в мен. Пронизва ме със дъх.А после мълчаливо се отдръпва.Разкаян и объркан нощен Студ.Опитва да си тръгне, но не може.Навън нощта е спряла. Като снимка.Притиска устни в топлата ми кожаи тихо се разпада на снежинки.написа caribiana на 9.1.15 ПОВЕТРИЕ написа caribiana на 9.1.08Ще дойде онзи Вятър.Ще повее.От топлия му дъх ще нацъфтят черешите.И само в някакви далечни планинище дишат още Зимата и студовете и.Ще се закичи със лъчи Небето,поляните със цветове ще се покрият.А под стрехите на събудените къщиотново лястовиците гнезда ще свият.И аз отново ще съм същото момиче,което силно вярва в чудесата.Което в мълчаливите утраще гледа тихо раждането на росата.