Най-тъжната любов се свива в скута ми.А аз я лъжа, че все още има смисъл.Тя ще ми вярва няколко минути.И после уморено ще притихне. Познава те. И знае - не е вярно.Безсмислено е всичко. Безнадеждно.Една объркана сълза опарвапочти преглътнатия ѝ копнеж за нежност.И тя заспива - крехка и ранима - в напълно непотребните ми длани.Кажи ми как да я оставя да си иде,макар и двете да разбираме, че трябва...