ВЕЧЕРЕН ТРОМПЕТ Върти ни живота под жаркото слънце и трием нозе от горещия камък...Но щом вечерта от небето се спусне, ще взема тромпета и ще седна на прага. Стига край тия стени съм се лутал като звън на пробита камбана.Трябва да свиря, трябва да срутя тишината - само викът да остане. Искам да гръмне горещия вятър и докрай да отвори вратите.Искам да тръгне отново земята след кръстоносния марш на щурците. Искам бодливата тел пред дома ви с моята песен да скъсам.Искам съседа, който се прави на глух, да възвърне слуха си. Искам да върже своите пръсти крадецът, сърце да си купи пазача.Искам да капна от моите сълзи в окото, което ръждясва. Искам отново при нас да се върне панаирът - прахта да издуха.Искам от смях да умре и от гъдел този, който умира от скука. Искам над мъртвите като на стража до сутринта да стоиме.Искам на всички заспали да кажа, че има време да се наспиме... Трябва да свиря в глухата вечер, докато не дочуя към мене да идегласът на хиляда тромпета далечни. Или на някой архангел невидим.