Всички белези на лятото зарастнаха-
есента ги излекува –
тихата ръка на вятъра
по извивките ми учи се да плува.

И добър художник е-
не го отричам,
щом успява с мен да оцелее
стихва в скулите, бедрата и ръката ми,
лудва щом капризно се засмея.

Тихо ме обича денем,
с порив ме превзема  нощем,
спи ревниво под  вратата ми-
ще ме пази дълго още.

Нови белези отваря зимата,
но и тях ще преживеея,
вече е различно,
тримата сме...
задължително е да успеем.

И когато чуем нишката
на дошлия нов в живота
ще е пролетно,
ще е разлистване -
кръговратът на доброто.