Трагедията се случи на 13 декември 2021 година в град Ямбол. 31-годишният М. К. К. работи едва четири месеца в компанията, когато животът му приключи внезапно и страшно - паднал в асансьорна шахта от 10 метра височина.

Фаталните минути

Онзи ден М. К. дошъл на работа навреме. Работата му била да разнася стоки между етажите с палетна количка, използвайки асансьора. Заедно с него бил колегата му Г. И.

"Тръгвайки от четвърти етаж надолу, асансьорът спря", разказва в показанията си Г. И. пред съда. "След третия етаж спря и не тръгваше отново."

Престояли около 5 минути в блокирания асансьор. Г. И. признава, че решил да отвори аварийно вратата, защото изпитвал страх от затворени помещения. Тогава М. К. взел решение - ще скочи от кабината на площадката на втория етаж.

"Седна на края на ръба на асансьора и се хвана с две ръце за железата в горната част на кабината с намерение да се набере и оттласне с крака", показва свидетелят. "При засилване си удари главата в касата на асансьора, изтърва се и падна в асансьорната шахта."

Падането от 10-метрова височина причинило множество травми. М. К. бил приет в болница, където почина от травмите си.

Майката: "Не виждах смисъл да живея"

Г. К. К. била майка на починалия. В исковата молба тя описва как загубата на сина ѝ била разрушителна.

"Изключително трудно понасяла загубата на сина си, защото между тях била изградена силна емоционална връзка", се посочва в съдебното решение. "Загубата му била за нея пагубна и същата не виждала смисъл да живее, не спирала да плаче и не можела да се възстанови от преживения стрес и шок."

Свидетелят А. А., който познавал семейството от години, разказва пред съда: "Когато разбра за смъртта на сина си, припадна. Викахме линейка. След това стоя 15-20 дни, но не можеше да работи, ставаше ѝ лошо. Била стресирана и само плачела. Всеки ден ходеше на гробищата."

Според него Г. К. и М. К. се виждали всеки ден, въпреки че живеели на различни адреси. "Майката и синът се виждали всеки ден, бабата също му помагала, давала му парички", казва свидетелят.

Веднъж я карали до спешното, защото вдигнала кръвно налягане. "Пускаше на телефона клипове със сина си и пак припадала, ставаше ѝ лошо", споделя А. А. "Водих я на две-три места, изписаха ѝ лексотан да пие всеки ден."

Двойна трагедия за семейството

Още по-тежко било за Г. К., че няма и десет дни преди смъртта на М. К., семейството преживяло друга трагедия - починало болното му дете.

"10 дни преди инцидента дъщеричката на М. К. починала", потвърждава колегата му Г. И. пред съда. Той споделя, че преди да се качат в асансьора онзи ден, М. К. "не бил весел, бил много тъжен".

"Нямало и седмица след смъртта на внучето и се случил инцидентът с М.", разказва свидетелят А. А. "Първото ходене на Г. да работи в Германия било малко преди да почине внучката ѝ. Г. преживяла много лошо и смъртта на внучето си, а вторият инцидент тотално свърши с нея."

Експертизата: "Нормална реакция на скръб"

Назначената по делото психиатрична експертиза установява, че Г. К. е преживяла "изключително стресогенно събитие" на 13 декември 2021 година, което предизвикало "остра стресова реакция".

"Стресът е непреодолимо травмиращо преживяване, внезапно по своята същност и драматично по характеристиката си - младата възраст на починалия, близката родствена връзка, близостта майка и син", посочват вещите лица.

Според експертизата обаче Г. К. показва "нормална реакция спрямо загубата на близък". "Вероятно силните характерови черти и изначално здравата психика са спомогнали на ищцата да се справи със ситуацията", отбелязват психиатрите.

Експертите установяват и нещо друго: "При ищцата се наблюдава склонност към драматизиране и даване на отговори, които изкривяват фактите, което не изключва проявата на силни реакции на страдание при травмиращи събития като смъртта на собствено дете."

Спорът за отговорността

Работодателят оспорва изцяло претенцията. В отговора си компанията твърди, че М. К. е проявил "груба небрежност" и нарушил инструкциите за безопасност.

"На видно място в асансьорната кабина се намирала Инструкция 34 за безопасна работа с асансьори", посочва работодателят. Според инструкцията, в случай на авария следва да се запази спокойствие, да се задейства алармения бутон и да се изчака помощ. Категорично се забранява принудителното отваряне на вратата.

От проверката на Инспекцията по труда, извършена след инцидента, не са установени нарушения в работата на компанията. "Няма допуснати нарушения на нормативни актове", се посочва в контролния протокол.

Работодателят отива още по-далече в защитата си - твърди, че е възможно М. К. да е извършил суицид. "Към процесната дата К. е бил в тежко депресивно състояние и вероятно е имал суицидни мисли", се посочва в отговора.

Решението на съда

Съдът отхвърля твърденията за самоубийство. "Работодателят не е установил наличието на предпоставки, които да доведат до пълното отпадане на отговорността му", постановява съдът.

Същевременно съдът приема, че М. К. наистина е допуснал груба небрежност. "При липса на спазване на каквито и да е правила за безопасност вратите са били принудително отворени", отбелязва решението. "Починалият, при липса на каквато и да е предпазливост, и против всякакви житейски и логически правила, е направил опит да скочи от ръба на асансьора."

Съдът определя приноса на пострадалия в злополуката на 80 процента.

При определяне на обезщетението съдът взема предвид множество фактори: младата възраст на М. К. - 31 години, внезапността на смъртта, преживения от майката шок. Но също така и факта, че Г. К. не е живяла с сина си, той е имал собствено семейство, тя е била в трудоспособна възраст и не е зависела финансово от него.

"Обезщетение в размер на 100 000 лева би овъзмездило в адекватен размер настъпилите за ищцата морални щети", постановява съдът. След редукцията с 80% за съпричиняването, окончателната сума е 20 000 лева.

От исканите 300 000 лева, Г. К. К. получава едва 20 000.

Решението не е окончателно и може да бъде обжалвано пред Ямболския окръжен съд.

Имената на свидетелите и на работодателя не се публикуват, тъй като делото все още не е приключило окончателно.