Въпреки природните дадености, България е изправена пред сериозна и задълбочаваща се водна криза. Докато някои ще я отдадат на "съдба", експерти са категорични – основният проблем е системното лошо управление на водните ресурси в страната. Фрагментираната отговорност между различни министерства (на околната среда и водите, на регионалното развитие, на земеделието, на енергетиката) води до "много баби – хилаво дете", без ясен координиращ орган.

Ситуацията по язовирите: добри и лоши новини

На фона на общото безпокойство има и добри новини за някои региони. Язовир "Искър", жизненоважен за София, е пълен и може да осигури вода за поне три години напред. Язовир "Среченска бара", снабдяващ Враца, Монтана и Берковица, също е почти пълен. За Бургаска област е положително развитието с пускането на пречиствателна станция към язовир "Ястребино".

Лошата новина обаче идва от язовир "Камчия", който осигурява вода за Бургас и Варна. Той е с 14 милиона кубика по-малко пълен спрямо миналата година. Като потенциално решение за Варна се обсъжда използването на Девненските извори, които са с голям дебит, но понастоящем водите им просто се изливат, вместо да бъдат оползотворени. Включването им в мрежата би отнело поне година.

Мащабът на проблема: Стотици хиляди без достъп до вода

Към момента близо 200 000 души в страната нямат постоянен достъп до вода. При липса на значителни валежи, прогнозата за лятото е броят на засегнатите да надхвърли половин милион. Климатичните промени играят ключова роля – през последните 30 години валежите са намалели с близо 50% спрямо предходния период. Те се концентрират в кратки периоди, което води до бързо оттичане на водите, вместо да захранват водоизточниците. Нараства и изпарението поради зачестилите и по-дълги горещници.

Загуби, течове и кражби: "Мега кражба" от "Жребчево"

Основната причина за безводието се корени в лошото управление на водния сектор, съпроводено от масови течове, загуби и кражби. България губи средно 60% от питейната си вода, докато средното ниво в Европейския съюз е 20%.

Има и конкретни фрапиращи примери: миналата година от язовир "Жребчево" са източени 104 милиона кубика вода за напоителния сезон. От тях обаче са фактурирани и платени едва 5 милиона кубика. Останалите 99 милиона кубика представляват "мега кражба" или загуби по изключително амортизираната и неподържана напоителна инфраструктура. Румъния, например, инвестира милиарди в развитието на своите напоителни системи, докато в България те са тотално разбити. Водите на река Дунав също почти не се използват за напояване поради липсващи помпени станции и разграбени тръби.

Мерки и предложения: Между краткосрочни решения и дългосрочна стратегия

В Комисията по безводието в парламента е постигнато съгласие (с изключение на една партия), че управлението на водите трябва да мине към единен държавен орган или агенция към Министерски съвет, като някои дори предлагат създаването на отделно министерство.

Предлагат се както краткосрочни, така и дългосрочни мерки:

• Краткосрочни: Борба с кражбите. Министерството на регионалното развитие вече е започнало проверки за незаконно отклоняване на питейна вода. Наложително е и създаването на единна система за измерване на водните количества от водоизточниците до крайния потребител, за да се установят реалните загуби и кражби. Използването на резервни водоизточници, много от които са идентифицирани и някога канализирани, може бързо да облекчи положението в засегнатите райони. Рециклирането и повторното използване на води също е бърза мярка, която липсва от дневния ред.

• Дългосрочни: Необходима е обща национална стратегия, която да включва и аспектите на климатичните промени – повишени температури, увеличено изпарение, концентрирани валежи. Рехабилитацията на водопреносните мрежи и довеждащите водопроводи изисква десетки милиарди лева инвестиции, но трябва да бъде осъществена с особено внимание, за да не се допуснат злоупотреби, както се е случвало в миналото.

План за управление на речните басейни – "пълен боклук"

Критикуват се новите планове за управление на речните басейни, които се чакат от началото на годината с три години закъснение. Според експерти те са "пълен боклук", тъй като не обозначават правилно проблемите, не изследват причините и не предлагат смислени мерки. Всички стойностни предложения са били изтрити от тези планове, което застрашава бъдещото управление на водите в условия на климатични предизвикателства.

Въпреки мрачната картина, има надежда – ако докладът на Комисията по безводието бъде спазен и предложенията в него бъдат реализирани, има шанс нещата да се променят в положителна посока. Предложението за признаване на правото на достъп до питейна вода като конституционно право също би дало допълнителен стимул за предприемане на решителни действия.