Костадин Костадинов, "ВЪЗРАЖДАНЕ"

Налице са макроикономически прогнози, нереалистични очаквания за събираемост на данъчните приходи. Най-важното е, че липсва обществена подкрепа за намеренията на кабинета да отстъпи ключова част от суверенитета на България, като унищожи 145-годишния български лев, като премахне валутния борд, като принизи БНБ до филиал на ЕЦБ. Официално правителството на Желязков твърди, че води политика на устойчиви и прозрачни публични финанси, но това е само кух лозунг, изпразнен от реално съдържание. Невъзможно е да се говори за устойчивост на публичните финанси, когато правителството е заложило покачване на дълга в следващите четири години от 41 милиарда през 2024 на 90 милиарда през 2028 година.

Дългът на страната не просто ще се удвои в следващите години в абсолютна стойност, той се увеличава и като дял от брутния вътрешен продукт от 23.5% (най-ниския в Европейския съюз в момента) на 36% от БВП. При положение, че теоретично за страната оптималното ниво на дефицита е 1% от БВП, така както е заложено средносрочно и в ЗПФ, абсурдно звучат претенциите на правителството за водене на устойчива фискална политика при заложените от него за тази и в следващата година дефицити от 3% или тройно повече от това, което може да се приеме за устойчиво. В бюджетната политика на кабинета трайно се залага на структурни дефицити във всички години до 2028 година.

Изключително тревожно е нарастването на лихвените плащания за обслужването на дълга. Те се повишават от 1 милиард за 2024 година с по над 500 милиона лв. годишно, за да достигнат до 3.324 милиарда в края на мандата на правителството. Това е скок от над 330%. Вследствие на "устойчивата" политика на кабинета Желязков през 2028 г. България ще плаща лихви, уважаеми сънародници, от 9 106 849 лв. всеки ден. Това не е устойчиво, това е престъпно.

Правителството говореше за заварени огромни фискални дисбаланси, които според него предишното правителство е опитвало да прикрие. Днешните управляващи обаче само преди месеци публично казваха, че сме изправени пред бюджетен дефицит в размер на 18 милиарда лв. или около 9% от БВП. Беше съобщавано конкретно, че:

1. Значителни бюджетни плащания, дължими през 2024, са били забавени и оставени за 2025.

2. В последните си дни предишното правителство е отменяло със задна дата постановления за бюджетни разходи през 2024.

3. Били са поемани ангажименти за капиталови и текущи разходи, за които дейността е отчетена, но фактурирането и разплащането е отлагано.

4. Има заварен огромен размер невъзстановен данъчен кредит от предходни години.

Това са изказвания на сегашните управляващи. Финансовият министър през месец февруари разпореди да бъде събрана цялата информация за подобни фискални еквилибристики преди изготвянето на проекта за държавен бюджет за 2025. В името на тази чисто политическа цел, за да се нагласи статистиката обаче, продължаваме да бъдем свидетели на непрозрачност и манипулативни политики относно официалната статистика за потребителските цени и инфлацията. Настоящото правителство продължава натиска върху националните статистически органи за обработване и публикуване на индексите за инфлацията по начин, осигуряващ изкуствено изпълнение на критерия за еврозоната. В това отношение беше подпомогнато изключително много от НСИ, което се ръководи от човек, уличен от КПКОНПИ в конфликт на интереси от 2022 г. и с настоящо дело на трупчета в прокуратурата. Съмненията за зависимост и оттам за коректността на подаваните от статистиката данни за инфлацията и за БВП на страната следователно са повече от основателни.

Особено силно разминаващи се с истината са данните за инфлацията. Официалната средногодишна инфлация за 2024 г. от 2.6% е абсолютно фалшива и не кореспондира с реалността. На този фон правителството продължава да прикрива истинската картина за състоянието на публичните финанси. Това засилва рисковете за допълнително нарастване на данъчната и осигурителната тежест за работещите български граждани и фирми в следващите години. Основание за подобни опасения дават също последните публични анонси от представители на управляващото мнозинство за промени в пенсионната система. До края на мандата ще се вдигне осигурителната тежест с 3%. Вече официално се обсъжда и вдигането на възрастта за пенсиониране.

Липсата на ясна стратегия и конкретни разчети в сферата на данъчната, осигурителната и пенсионната политика допълнително разрушават доверието в политиката на правителството в тези важни сфери. Няма стратегии и реалистични планове за възстановяване на устойчивостта на пенсионната система и преодоляването на структурните проблеми и на хроничните дефицити там, нито за нарастване на реалния размер на пенсиите в републиката. Проблемите в тези сфери се задълбочават, а важните решения се отлагат. Няма воля да се реши въпросът с частните пенсионни дружества, които управляват 26 милиарда лв. и тази сума нараства с над 2 милиарда всяка година. Само от такси и комисионни частните пенсионни дружества изземват от доходите на бъдещите пенсионери между 200 и 300 милиона лв. ежегодно. При това доходността, която реализират срещу тези абсурдно високи такси за 20-годишен период, се оказа по-ниска от доходността на българските държавни ценни книжа. Това е скандал. Нещо повече, това е престъпление, но правителството отказва да защити интересите на работещите и вместо това ще вдигне осигуровките и възрастта за пенсиониране.

Финансовата политика на настоящия кабинет Желязков се свежда до комбинация от инерционни и манипулативни подходи. Нагласената бюджетна аритметика измества всякаква визия за реална фискална консолидация. Управляващите са ангажирани преди всичко с прикриване на дефицитите и отлагане на разрешаването на фискалните проблеми. Ето защо в стремежа си да прикрие проблемите и недостатъците на финансовата политика правителството прибегна до паническо увеличаване на дълговата тежест.

Последното поемане на нов държавен дълг чрез емисии еврооблигации в размер на 4 милиарда евро повдига сериозни въпроси за компетентността на правителството в тази сфера, ефективността на вземаните решения и цената, която българските данъкоплатци ще плащат. Само тези 4 милиарда евро са повече от целия нов дълг, поет през 2023 година. Непрофесионализмът и некоректността на онези, които днес отговарят за управлението на публичния дълг, проличават също от избора на самия момент за поемане на новия дълг. Правителството дължи обяснения и носи отговорност защо е бързало да емитира дълг при неизгодна цена за всички данъкоплатци. Основанията за изчакване на по-подходящ момент са поне две:

1. Очаква се ЕЦБ да понижи още лихвените си проценти, което ще означава намаление на евровите лихви на международните пазари.

2. Ако правителството вярва в положително решение за членството на България в еврозоната през лятото, съответно в повишаване на кредитния рейтинг в резултат от това членство, както тръби еничерската правителствена пропаганда, защо е избързало сега?

Действията на правителството са или некомпетентни, или основани на скрити мотиви. При всички случаи обаче цената ще бъде платена и вече се плаща от всички български граждани. В края на месец април правителството прие решение, според което държавните предприятия и търговските дружества с участие на държавата трябва да преведат цялата си печалба за 2024 към бюджета. Освен това правителството разпореди някои от най-големите предприятия – Българският енергиен холдинг, Държавната консолидационна компания, Национална компания индустриални зони, Терем – да преведат също междинен дивидент за първата половина на 2025 г. Последното трябва да се реализира независимо от хипотезата, че някой от тези дружества може да влоши състоянието си през втората половина на годината, завършвайки я на загуба. Всяка от четирите управляващи в момента партии – ГЕРБ, ДПС, БСП, Има такъв народ – е изразявала твърда позиция срещу този подход на декапитализация на държавните дружества, особено в сектор енергетика. Днес обаче те вършат точно това, което са обявявали за погрешно. По този начин, в желанието си да продължи да прикрива скритите дефицити в публичните финанси, правителството продължава порочната практика да декапитализира държавните предприятия, да намалява възможностите им за бъдещи инвестиции и да ги поставя в неблагоприятна конкурентноспособна позиция спрямо фирмите от частния сектор.

С проекта си за държавен бюджет правителството отказа да въведе данък върху свръхпечалбите в банковия сектор, телекомуникационните компании и големите търговски вериги. Отхвърлени бяха и предложенията за облагане на хазарта. Вместо това, чрез своята финансова политика правителството отнема печалбите на държавните предприятия в особено труден и рисков период на повишена икономическа несигурност, пазарни рискове, подкопавайки потенциала на остатъчната българска икономика. Но не е само това. Отменена е ставката от 0% ДДС за хляба и брашното – мярка със значим социален ефект, която доведе до изсветляване на сектора и поевтиняване на хляба. От началото на годината цената на хляба е повишена с повече от 30% и продължава да расте. Това е решение, което удря силно най-бедните хора в България без значителен ефект за бюджета. Отменен е и приетият с единодушие праг от 166 000 лв. за регистрация по ДДС. Това решение ще засегне над 200 000 семейни микропредприятия чрез повишаване на счетоводните разходи и повече административна тежест. Отменен е и 9% за ДДС за туристическата услуга, ресторантите и спортните дейности на открито – мярка, която беше в помощ на българския туризъм и му позволяваше да работи при равни условия с конкурентите от Турция, Гърция, Хърватия, Италия. Повишиха се таксите, повишиха се цените на винетните стикери.

Изводът е, че във финансовата политика на правителството отсъства професионализъм, реализъм и прозрачност, което излага на допълнителни рискове и без това влошаващите се фискални показатели и перспективите на остатъчната ни икономика като цяло. Финансовата политика на правителството продължава практиката на системно прикриване на бюджетните дефицити и на критично ниската фискална ликвидност, без да дава идеи, решения за една реалистична фискална консолидация, съвместима с възможностите на българските граждани и фирми. По този начин финансовата политика е сведена до формално постигане на привидни номинални показатели в опит за имитация на някаква благоприлична фискална фасада, прехвърляйки всички проблемни въпроси към бъдещи периоди, включително след евентуално влизане в еврозоната.

Заключение През февруари парламентарната група на "Възраждане" внесе в Народното събрание проект на решение за възлагане на трима световноизвестни икономисти да изготвят доклад относно позитивите и негативите след влизането на България в еврозоната. Нещо, което те са съгласни да направят абсолютно безплатно за нашата страна, стига да бъдат официално поканени. Икономисти с респектираща биография и практически познания конкретно по темата: професор Жак Дюларзиер, професор Джон Гринуълд и професор Стив Ханке. Този екип с огромен опит и експертиза не беше потърсен и не е и потърсен до момента от управляващите, и решението за тяхното включване в настоящата българска икономическа политика още чака да бъде разгледано от бюджетна комисия, въпреки че е внесено преди месеци.

Въз основа на гореизложеното предлагаме на Народното събрание да приеме решение за гласуване на недоверие на Министерския съвет с министър-председател Росен Желязков във връзка с провежданата финансова политика и връщане към консервативна фискална политика със сравнително ниско ниво на външния дълг, запазване на българския лев, валутния борд и функциите на Българската народна банка. Правителството трябва да води благоразумна антициклична фискална политика, даваща възможност за изпреварващо развитие на българската икономика с цел достигане на реална икономическа конвергенция с Европейския съюз, преди да се предприемат стъпките за влизане на страната ни в еврозоната. Присъединяването към нея трябва да стане само след допитване до гражданите, сиреч референдум. Главната цел на управлението не може да бъде влизането на България в една или друга международна организация, а само и единствено благоденствието, мирния просперитет и увеличаването на българския народ.