Възпоменателна среща под надслов „Диктатурата и ние.Някога и сега“ организираха на 29 май т.г. Българския антифашистки съюз и Дружество на писателите Ямбол по повод 100-годишнината от убийството на Георги Шейтанов и първото издание на списание „Пламък“.Зала „Проф.Иван Попов“ в НТС събра общественици, политици,родственици на Георги Шейтанов и съграждани любопитни да научат повече за тази забележителна личност,чийто живот и дело станаха достояние на широката общественост години след като ни напусна .
Авторите на сценария Тенко Тенев и Мария Качулева обясниха на присъстващите,че са подбрали съзнателно провокативно надслов на срещата, който обединява заглавията на две статии,първата от които Георги Шейтанов публикува още през 1920 г. в нелегално издавания от него вестинк „Бунт“,един ярък образец на анархистичния печат у нас.Изследователите на анархизма определят статията със заглавие „Диктатурата и ние“ като ранна програмна за новата философия – анархизма.
Двадесети век навлиза в Европа с „лудите двадесет“ първи лета,когато и в България авангардизмът се появява,за да покори сънародниците ни с новите леви идеи за преустройството на света,бита и културата ни.Основателят на модерната анархистична теория Уилям Годуин и на френския философ и социалист Пиер-Жозеф Прудон,стават популярни,но тяхната философия остава неразбираема за масовия читател.Превземат обаче съзнанието на Георги Шейтанов завинаги.Той започва да ги изучава едва навършил 15 години и те оказват силно влияние върху забележителния публицист и оратор,чаровен анархист, който може да говори убедително и пленяващо,интересува се от френския социалистически печат и Октомврийската революция и който ще напише през пролетта на 1919 г.
В страданието е родено стремлението на духа към слънцето.На нашето слънце има капки кръв, защото духът ни воюва за слънцето.
Датата 26 март 1923 г.,когато се извършва погрома на анархистите в Ямбол докато провеждат своя мирен митинг,оказва силно въздействие върху Георги Шейтанов,а след Атентата в черквата „Света Неделя“ - най-големият терористичен акт в историята на България,извършен на 16 април 1925 година, пише и статията „Някога и сега“,разочарован от обединението на левите политически сили, земеделците и Федерацията на анархистите в България в Единен фронт. Прозренията,които прави тогава ни изненадват и днес.
Новите,правителствените социалисти искат да превърнат имуществата на капиталистите в държавна собственост, а трудещите се в държавни ратаи.
А социалистическото правителство не ще бъде друго освен акционерно дружество на лентяи. Щом социалистическото правителство вземе в своя власт и притежание обществените имущества (фабриките и земята), то ще живее върху гърба на трудещите се, ще се постарае да закрепи властта си и ще стигне там, до където стигна Ленин – ще даде фабриките и работниците под арендата на капиталистите.
Житейската историята на публициста Георги Василев Шейтанов е свързана с активна революционна дейност и контакти с различни опозиционни движения и обществено политически групи.След 1925 г.,когато анархистите се поставени извън закона, се натъкваме на безогледни исторически фалшификации и поради това все още много хора ги възприемат отрицателно.Унищожавани физически и морално, заличени от политическата история на България, днес никой не признава, че анархизмът е част от левия политически спектър,идейно движение и философия за интелигенти,ученици,студенти и в по-малка степен за работници и селяни. Поставени дори и върху тези неизгодни позиции,те ще си останат завинаги най-безкомпромисните идеалисти,най-недоволните от подменянето на възрожданските ни идеали в битката на левите политически формации за свобода, равенство и солидарност.Георги Шейтанов е един от тях.Той продължава да вярва в това,че философията на анархистите „гради новия свят, а делото им руши стария“ и е готов да даде живота си за това.
След 1944 г. Георги Шейтанов е представян основно като единофронтовец и уникален революционер.Анархистките му убеждения са подминавани като неудобни. Тактично се избягва признанието,че именно анархистите от Ямбол още през 1923 г., започват да водят в нелегалност типична партизанска война.Дори и публицистичното му наследство е избутвано в ъглите на политическото презрение.
Върху това определение се обединиха в изказванията си Васил Шейтанов,който разказа лични спомени за човека Георги Шейтанов и настоятелно се обърна към присъстващите да не бъде възприеман като организатор на терористични актове.В своя анализ за мястото на левите политически сили и техните проблеми,които не са утихнали и до днес ,Председателят на Общинската организация на БСП – Ямбол,д-р Райно Георгиев,отдели специално внимание ,за да подчертае значимостта на една личност като Георги Шейтанов за историческия авторитет на нашия град и заяви,че не може да възприема действията му за терористични.Но остави отворена една морална дилема – за субективизма и за обективизма,който всеки от нас прилага в оценките си за публичните личности и тяхното възпитателно въздействие.
От името на организаторите Лариса Иванова,председател на Общинската организация на БАС,припомни за антифашистите,които и днес се борят против нацизма и неофашизма в защита на левите идеи,оцелели повече от век. „Нищо не е забравено и нищо няма да забравим“ каза тя от името на всички онези,които помнят уроците на историята.
Георги Шейтанов е част от нашата памет и заради близките му отношения с Гео Милев и кръга творци около неговото издателство „Везни“ - изключително прогресивно за времето си. Заедно с едноименния Алманах и сп. „Пламък“ те градят забележителната история на българската литература и творците на българското слово, превръщат се в трибуна на европейския авангардизъм и българския модернизъм.В първата от неговата стогодишна история там записват имената си,Антон Страшимиров, Лалю Маринов-Ламар, Крум Кюлявков,Христо Ясенов, Асен Разцветников,Николай Хрелков и един ямболски зет – Николай Марангозов. След ареста на Гео Милев на 15 май 1925 г. и убийството на Георги Шейтанов на 26 май с.г. практически са унищожени всички възможности за тяхното по-нататъшно съществуване. 52 години по-късно издаването на сп. „Пламък“ е възстановено с подзаглавие „Новото начало“.То променя своята анархистична окраска и се превръща в трибуна на младите писатели с тяхната нова стилистика и творческа широта.
Сбъдва се още едно пророчество на Георги Шейтанов,което звучи съвременно
Пътят ни е творчески, епичен.По този път човекът върви нагоре, издигайки расата си.Учението на духа е огнен път в мрака.
Мария Качулева