Волен Сидеров
Ставам рано на 24 май и казвам на сина ми: днес ще ходим ли на манифестация? Той попита: какво е това? Ами 2015 –ти набор, какво искаш? Заля ме със студена вода. Отворих прозореца, оттам обаче ме заля студен дъжд и разбрах, че манифестация няма да има. Дори под формата на шествие, както сега ѝ викат на манифестацията.
Не разбрах защо я смениха тази дума. Тя има смисъл на показване, демонстриране. Показваш портретите на двамата братя, венци, портрети на писатели... Беше най-хубавият празник в детството ми и нямаше грам комунистическа идеология и пропаганда. И не валеше гаден, студен евроатлантически дъжд като сега, понеже има „глобално затопляне”. Даже „откривахме сезона” с първото за годината къпане на реката. Е, тя ставаше за къпане тогава, евроатлантическите ценности не бяха я пресушили.
Сега е времето на истинската комунистическа пропаганда. Вълко Чревенков може само да си води записки и да завижда.
Включвам държавната телевизия БНТ. Събота е, празнично загладеният и винаги усмихнат като на реклама за „Корега” Жорко Влюбенов представя гостите си в студиото. Те трябва да са титани на културната нива, викам си. Две жени и един мъж. Едната е писателка, която никой не е чел с нелепа рокля от сатен, който обикновено се използва за нощници. Другата е американка с челюстта на Кубрат Пулев, която се заселила в България и станала преводачка на Гошо Господинов да вземе един Букър и той, че отдавна го заслужи, плюейки всичко българско. И третият гост е връх на словото – Захари Карабашлиев, който сега е любимият автор на соросовата грантова общност, защото пише правилно – социализмът е лош, западът е рай, българите са селяци и тъпанари, които не пият с пълни шепи от джендърската култура на Брюксел. Това е накратко схемата, която трябва да спазваш, за да ти дадат Букър или Мултикукър. Само че с тая фамилия Карабашлиев ще му е трудно на този Господинов II да просперира. Трябва да си сложи друга. Например – Захари Бекъм. Или Захари Данон. Защото в другото студио на БиТиВи вече беше седнала българската писателка Мария Незнамкояси, тире – Моасе. Друго е да питаш – чете ли книгата на Моасе? И да ти отговорят : „Ко, нье!..”
В третото студио беше най интересно. Нова тв със старите жрици. Носителката на журналистическата награда „Златно перо” Марина Цветкова е извикала за 24 май колоса на българската култура Симеон Дянков. Той разказа бегло как Владо Даверов с рождено име Ленин събирал абитуриентски вечери в Ловешката гимназия и мина към най-важното – духовните измерения на кинтите. Защото каквото и да говорим , знаем че става дума за пари, нали? И Дянков в деня на българската култура изрекламира някаква си книга на английски, неясно защо. Аз първо се заблудих – помислих, че ще представи нов вариант на Рибния буквар, в който, освен животни и растения ще е включено природното явление „постна пица”. Не би. Но затова пък щедро представеното му тв време (15 хиляди лв за 30 секунди) бе употребено за реклама на еврозоната и критика на лошия Радев, който правел спънки по този път към духовния прогрес на нацията.
В тоя момент разбрах за какво е получила наградата „Златно перо” фотогеничната иначе Марина. Не за журналистика, защото там се иска повече от телегеничност, а за добро поведение – и за Кирил и Методий да говорим, трябва да подчертаем, че те са се борили за еврото още през 9 ти век.
В това време вече включиха преки репортажи от дъждовното пространство пред Народната библиотека. Там пред микрофона на телевизионната Лили Иванова – Ани Салич, застанаха ректорът на СУ „Св. Климент Охридски” и министърът, с извинение на културата, палячото на Слави - Мариян Бачев. В деня на българската култура и език, те показаха само за 10 минути, че не владеят правилно българския.
Почитаемият ректор – закръглен човек на средна възраст с наднормено тегло и старомодна вратовръзка произнесе в стил Б.Б. глагола „установим” неправилно – „установиме”, с което се издаде, че не става за ректор. След него изпълнителят на тъпи скечове от шоуто на фена на зулусите Слави – Мариан Бачев, реши да придаде еднократно значение на друг глагол – „уповаваш”, като каза „да се уповеш”. Не може да „се уповеш”, Мариане!. Очаквах всъщност от него да каже както един бивш наш вицепремиер – Нейчо Неев: „Ега ти държавата, щом аз съм ѝ вицепремиер...”В случая : „..щом аз съм ѝ министър на културата...
”
За капак, в Нова със старите жрици, Марина бе поканила двама крупни дейци на българската култура – полския посланик и английския му колега. Те мъчиха и дробиха някакво подобие на български, а тя ги питаше коя дума им е била най-трудна. Те говореха малко по-зле от жители на Столипиново. През това време си мислех за аборигенския наш синдром – да искаме от нашите дипломати и политици да говорят перфектно чужди езици, след като тези тъпанари от Запад живеят тук по десет години и не могат да научат и най-счупения български. При което обаче ги представят отново с аборигенски възторг като „говорещи български”.
Такива мисли ми минаха в дъждовната сутрин на 24 май - празника на българската култура, отразен от антибългарските медии. Ако имате нещо да добавите, пишете! На български!
сн. е от ИИ.