Надеждата е нещо хвърковато –

то, кацайки в душата – те намира –
и пее свойта песничка без думи –
и никога не спира.
Най-сладък смях във нея се разнася –
и се извива страховита буря,
за да убие птичката, която
отвътре топлина притуря.
Аз чух я в най-студените крайбрежия –
дето най-странното море се плиска.
Дори сред най-голямата опасност –
троха не ми поиска.

 Емили Дикенсън
превод от английски: Цветан Стоянов