Ямболски окръжен съд потвърди решение на Районния съд по дългогодишен спор за запис на заповед
В напрегнато съдебно заседание на 15 април 2025 година, Ямболският окръжен съд в I въззивен състав, председателстван от съдия Росица Ст. С., потвърди решението на Ямболския районен съд по гражданско дело № 3187/2023 г. Става въпрос за спор, започнал преди цели 13 години, свързан със запис на заповед на стойност 25 000 лева.
Делото е образувано по жалба на М. Г. С. срещу решението на районния съд, с което тя е осъдена да заплати на Д. Г. Д. сумата от 25 000 лева, представляваща неплатено задължение по запис на заповед от 10 септември 2012 година, ведно със законната лихва. Освен това, М. Г. С. трябва да поеме и разноските по заповедното и исковото производство, възлизащи на общо 5 501,51 лева.
В жалбата си М. Г. С. оспорва изцяло решението на първоинстанционния съд, като го намира за неправилно и незаконосъобразно. Тя твърди, че съдът неправилно е приел редовността и действителността на записа на заповед, както и че е допуснал процесуални нарушения, отказвайки назначаването на допълнителна графологична експертиза. Според нея, заключението на първоначалната експертиза не е установило категорично, че подписите под записа на заповед, договора за заем и разписката са положени от нея. М. Г. С. изрично заявява, че не е подписвала представените документи и че ръкописно попълнените дати не са написани от нея.
Освен това, жалбоподателката твърди, че ищецът не е доказал реалното предаване на заемната сума и че съдът неправилно е приел, че противоречието на договора за заем със Закона за ограничаване на плащанията в брой не води до неговата нищожност. Тя счита, че непосочването на договора за заем в самия запис на заповед също го прави недействителен.
В хода на въззивното производство, по искане на М. Г. С., е назначена повторна съдебно-графологична експертиза. Заключението на тази експертиза обаче потвърждава резултатите от първата - подписите и ръкописният текст на имената в записа на заповед, договора и разписката принадлежат на М. Г. С. Съдът е приел това заключение като обективно и компетентно.
След като разгледа всички доказателства и доводи на страните, въззивният съд е стигнал до заключението, че жалбата е неоснователна. Съдът е приел, че записът на заповед е редовен от външна страна, тъй като съдържа всички задължителни реквизити, предвидени в Търговския закон. Въпреки че е абстрактна сделка, в случая ищецът е представил договор за заем и разписка, чиято автентичност е потвърдена от графологичните експертизи, доказващи съществуването на каузално правоотношение между страните.
Съдът е отхвърлил и довода за нищожност поради неспазване на Закона за ограничаване на плащанията в брой, като е посочил, че това нарушение води до административнонаказателна отговорност, но не засяга валидността на договора.
В крайна сметка, Ямболският окръжен съд е потвърдил решението на районния съд, осъждайки М. Г. С. да заплати дължимата сума по записа на заповед, законната лихва и направените съдебни разноски, включително 2650 лева за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
Решението на Ямболския окръжен съд подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд. Така, 13 години след издаването на записа на заповед, съдебната сага между двете страни може да не е приключила окончателно. Въпросът остава дали М. Г. С. ще се възползва от тази последна възможност за оспорване на решението. Едно е сигурно - дългата и сложна история на този финансов спор продължава да бъде поучителен пример за важността на ясните договорни отношения и последствията от поемането на необмислени финансови ангажименти.