Жената, която обича, не спи.

Тя пише писма до звездите в небето.
Рисува слънца с много ярки лъчи,
които в очите ѝ после да светят.
Говори със вятъра. Пее с дъжда.
Разказва на птиците своята обич.
И всички разбират, че тя е жена,
която без Него не може. Не може.
Жената, която обича, не спи.
Полека превръща се пак във момиче.
Луната я гледа със златни очи,
щастлива, защото жената обича.

 

 

Радосвета Аврамова
Карибиана