Когато свършат всичките сълзи

и секне болката от всичките ти думи,

когато осъзнаеш, че мълчим

над синкавата бездна помежду ни,

когато видиш колко съм далече

и колко си безсилен да ме стигнеш,

когато в глухи, безпощадни вечери

жадуваш за предишната ми близост,

тогава ще ме видиш (за последно)

изящно тиха, нежна и красива -

каквато си ме имал, непрогледнал.

И същата, когато си отивам.