ВЕЛИКОТО ОГЛУПЯВАНЕ. Как химията и начинът ни
на живот убиват нашия интелект

Това е опит за резюме на материал, публикуван в Гугъл в превод от руски. Предупреждавам веднага, без политическа насоченост нито на йота.

Защо?

Защото съм убеден, че младите хора родени след и десетилетие преди промяната, които не са изучавали руски език, трябва да се запознаят, макар и отчасти, с този подкаст. Създаден е от един млад, високо ерудиран мъж, и продължава час и четвърт. Продължителност необходима за да се подкрепи тезата му с повече, но и определено стойностни аргументи.

А тезата е: „Съвременният човек е много по-тъп от своите предци, при това неговото затъпяване не е спряло, а се ускорява с всяка година.“ Веднага се привеждат две, на пръв поглед метафорични сравнения за илюстрацията на интелектуалните нива сега и преди: учител по математика в сравнение с професор и дворник- с учител по математика. Дворникът в руския бит е прислужник, който се грижи за чистотата и реда в един вътрешен двор на градско междублоково пространство.

Поради това че е невъзможно да се използват експериментални до­казателства в подкрепа на едни такива нерадостни сравнения, докладчикът използва извлечена от статистиката корелация за тази цел. Такава е относителната величина на броя открития на милион от .населението на планетата, които през 1870 г. са били 15, а днес са едва 4. Илюзията на масовото впечатление, че живеем във век на върхов технически прогрес, и по този проблем, се обяснява веднъж с многократно нарасналото население на земята и втори път с развитието на инфо и комуникационните технологии, които позволяват иновациите да стават бързо достъпни днес.

Тестове, определящи нивото на креативността у децата в наше време, доказват че тя с годините също намалява, а това определя в бъдеще по ниско творческо ниво и респективно възможност за откривателство.

Детайлното познаване на човешкия геном сочи за наличието на генетичен код на интелекта, но отговорните за това алели се срещат все по- рядко у хората. Причината затова е, че умните хора в т.нар. модерна епоха се размножават все по-малко.

Съществуват изследвания, които доказват че съвременните деца наред с по-ниската креативност показват и по-бавни темпове на развитие.

Антрополози са създали критерии, които дефинират гениалността на на някои хора, но те отново са по-малко в сравнение с миналото.

1

Продължавам да маркирам накратко, даже и с по едно изречение по­някога, обширни аргументации на автора, надявам се по ясни мои съобра­жения,

Така например, авторът отделя много внимание на една негативна ко­релация по отношение на интелекта, свързана с ръста на мъжете. Доказано е, че жените, които като пол имат приоритет при половия отбор, имат пред­почитания към високите мъже, което не значи, че сред едрите мъже няма и умни, но този дамски критерий дискриминира умните въобще. В резултат шокиращи проценти във възпроизводството на поколенията: жени-90, а при мъжете 60-40 %.

Оказват се още редица корелации, генетично свързани с влошеното ниво на съвременния интелект: намалена скорост на реакциите, намалена способност за различаване на цветовете, ограничено пространствено мис­лене и способност за концентрация.

Безспорно е доказано, че нашите предшественици са били вълнува­ни от много въпроси, които не занимават съвременния човек, и то не защо- то той знае вече отговора им. Нашите предци са могли да четат умни кни­ги. Сега се издават много книги, но и много на брой глупави книги.

Глеб, така се казва този ментор, убедително доказва в опровержение на многобройните критики, насочени против Ю теста, че той категорично корелира с многобройни качества, постижения, състояния и пр. у хората. За изреждането на огромното им множество са му били необходими повече от три минути. Благодарение на мащабните изследвания с този тест е установено, че всяко десетилетие средният 10 тест спада с 1.5 единици.

Когнитивната психология, науката в чийто предмет влизат цитира­ните изводи, има подобно на такива точни науки като физиката и астроно­мията висок процент на репликабелност, тоест тези изводи са достатъчно проверявани и доказани.

Още в самото начало на своето изложение Глеб с цел да парира евен туални критики, че един амбициозен информатор от Челябинск си позволя ва да говори небивалици, публикува внушителен списък със заглавия на латиница. Излизат на екран и факсимилета при всяко ново негово твърде­ние. За любопитни и скептици все пак накрая ще дам оригиналния линк.

Причините! Причините, които са виновни за това състояние на съвре­менния човек, се коренят в самата днешна цивилизация. А от това следва, че повечето от тези причини са трудно или въобще неотменяеми, защото това би значило да се промени самата ни цивилизация.

Кой знае защо на първо място като причина, която пресира интелекта на съвременника, е поставена трудовата му дейност и то конкретно обемът 2 

на работата (!?), която извършва.

На второ място е посочено храненето. Спокойно можете да вземете предвид всички дискриминирани във връзка със здравето храни, защото освен това те предизвикват редукция на тестостерона, която пък снизява ин­телекта. Все пак това са: рафинирани и захарни продукти, пържените храни- респективно свързаните с тях трансмазнини, прекомерната употреба на омега-6 в сравнение с омега-3 мазнини

Ако човек може да избегне вредното влияние на тези храни върху здравето и когнитивните му способности, като изключи употребата им, то такава възможност почти не съществува по отношение на токсичните замърсители, които днес са го обсадили от всички страни. Поглъщаме ги с въздуха, който дишаме, и с течностите и храните, които поемаме. Ситуацията е меко казано ужасяваща. На първо място по отношение увреждането на интелекта са тежките метали : живак, олово и арсен. Един Господ знае, ако го има, как се „изхитряме да се запасим “ с тези опасни елементи. Самият автор на този подкаст с изненада устновил при едно издследване, че е с двойно превишена доза на арсен, въпреки самочув­ствието си, че е полагал достатъчно грижи това да не става. Причините трябва да се търсят в недобросъвестни производители, частни и дори държавни, силно повлияни от комерчески интереси, реализирани в ущърб на човешкото здраве. В потвърждение е фактът, че оловният бензин достатъчно дълго време се използваше, както на Изток, така и на Запад, така, че да предизвика понижаване на 10 в съвременниците с цели 10 единици.

Единственият съвет, които може да бъде даден, е човек да не оглавява хранителните пирамиди на големите океански риби: тон, акула и риба меч, тъй като токсичния, еквивалент на 1 кг такова месо е равен на токсините, които се съдържат в 1 млн. литра океанска вода.

Няколко крайно подтискащи факти за многобройните токсични замърсители.

През последните 40 години за нуждите на бита, обществото и производството са произведени 25 000 химически продукти, които като правило притежават токсичност макар и в различна степен, но официално са признати за токсични само 4. Само 4 (!), въпреки че са известни много повече. Като правило не се извършват изследвания за токсичността на всеки нов продукт предвид необходимите огромни разходи за целта и дори при свършения факт на доказани изключително токсични материали не се приемат радикални мерки с изключение на може би на зловещо забаве­ния рефлекс на станалия вече учебникарски пример с оловния бензин.

90% от токсините се приемат с животинската храна.

Голяма част от токсините са маслено разтворими и се депонират в мастните тъкани и за разлика от водноразтворимите не се детоксикират бързо, а след десетилетия, около 80 години! Период, който включва диапа­зона от време, определящ размножаването на човека.

Бързото сваляне на телесно тегло, съпроводено с разлагане на мастните тъкани, не се препоръчва, защото предизвиква насищане на кръвния ток с освободените токсини, предпоставящи автоимунни заболявания.

Доказано е, че 100-те процента от майките на Запада са токсични, по­ради наличието в тялото им на поне един от известните невротоксини.

Първата рожба на майката й служи и за нещо като сметище. Всички токсини от кръвта й преминават в телцето на бебето, доказано с кръвни проби - две на родилката преди и след бременността и на бебето след раждането. Зловещ ефект, който има и положителна стойност поради това, че предоставя на второто дете значителен шанс да бъде по-здраво. Освен това този трансфер на токсини продължава и чрез майчината кърма, но все пак за интелектуалното развитие на детето кърменето запазва своето зна­чение-.

Съвременният човек се намира в патова ситуация, от една страна по­ради невъзможността да се промени характера на изградената цивили­зация, доминирана от толкова много токсични замърсители, а от друга- поради много бавната детоксикация. Дори хипотетично за отделни индивиди, намерили абсолютно нетоксично местообитание, поради втората причина-детоксикацията, ще са необходими пет-шест техни поколения, за да имат потомци с пречистена от токсини кръв.

Проблемите на модерния човек, свързани с непрестанното редуци­ране на интелекта, не спират до тук. Още два фактора оказват своето огромно влияние и това са демографията и развитието на медицината.

Демографският дефект се състои във факта, че умните хора вече не се размножават или по-точно в много по- скромни размери- в пъти и пъти по- малко. Огромна тема, свързана с паралела между съвременника и селскостопанския труженик от близкото минало.

На първо място- съвременната ефективна контрацепция се оказва, че най-ефективно се ползва именно от най-интелигентните представители и поради това при тях няма нежелана бременност.

Едва ли някому не са ясни причините, поради които умните ограничават своята фертилност и отлагат не само създаването на семейство, 4

но и раждането на деца. За тях децата са “пасив“, тоест от раждането та до 18, че и в повече години възпитанието и образованието на днешните деца е свързано с много грижи и разходи. Докато в отминалия селски бит обратно- децата са били „актив“, в помощ на семейното стопанство още от ранна детска възраст. Освен това отглеждането и възпитанието им не е представлявало толкова голям проблем за сплотеното патриархално семейство. Плодовитостта тогава е била повсеместна, но тези семейства, които са имали по-голям интелектуален багаж, естествено са имали и по­добри не само стопански резултати, а въобще са се превърнали в представители на един естествен подбор на интелекти.

Във времената на патриархалния бит изборът на брачен партньор в повечето случаи е бил право на родителите и това намира своя резон във факта, че всички жители на селото са били като членовете на един колектив и са се познавали до корен. В модерните, либерални общества младите хора от юношеска възраст до тридесет и повече години контактуват дали в търсене на интимност, или на постоянен партньор, и в голямото множество от случаите накрая не попадат на подходящия, за което говори огромният брой на разводите, достигащ до 60 % в някои страни. Едва ли някой се съмнява в отрицателното отражение върху интелектуалното развитие на де­цата от тези разрушени семейства.

За още един аспект на социално икономическото развитие в модерните държави и във връзка с влиянието му върху националния инте­лект е използвана като пример Великобритания. Твърдението е, че там се размножават главно две групи от населението. Семействата, в които и двамата родители получават непрекъснато издръжка като безработни, раждат от 2 до 3 деца. Това поколение естествено е с малко вероятна положителна перспектива в своето интелектуално развитие, предвид съответното ниво на неговите родители. А втората група е съставена от свръх религиозни хора, ортодоксални християни ,евреи и мюсюлмани, представители с по-висок интелект (!), на които принадлежи бъдещето.

Интерес представлява и друго заявление на автора за корелацията между религия и интелект - в християнските страни вярващите имат предимство пред атеистите, а в мюсюлманските- обратно.

Успехите на хуманната медицина не винаги имат хуманен ефект .В краткосрочен план - да, но не и в дългосрочен. Отнася се разбира се до успехите на педиатрията, която в наше време успя да свали детската смъртност на 1 % от 40 % в миналото. Но по този начин бе сложен край на

5

един многовековен процес на естествения подбор при човека. Деца с лоша наследственост, които в ония условия биха отпаднали, се запазват за живот и репродукция, като по този начин слагат началото на един експоненциален процес на пресъздаване на геноми с голям и непрекъснато нарастващ мутационен товар. Мутации, които пряко или косвено влияят отрицателно и върху интелекта.

В хода на изложението си авторът подчертава, че приоритет на това негово говорене е дескрипцията, а не прескрипцията, тоест описание на съществуващото, но не и предписание как то да бъде променено. И добавя, че на човечеството му предстои изключително трудно решение за него­вото бъдеще.

До тук, за съжаление твърде телеграфично, по основния текст на този драматичен подкаст. От същия автор има цяла поредица от подобни подкасти, които той нарича парад на депресията. Положението е много сериозно и има върху какво да се замислим.

Интерес представляват и многобройните коментари. Над 11 хиляди. Но не всичко се възприема от широката публика.

За възраженията по повод проблема с намаляващите открития ми идва наум да обобщя с метафора: ако откривателите преди са газили една бавно прииждаща река, то сега тази река вече е много пълноводна и буйна.

Правилно не се възприема сравнението на труда преди и сега. Трудът винаги е не само рутина, но и творчество. Та тези, които подлагат на съмнение това му съдържание в земеделското минало, нека си припомнят изкуствения отбор, превърнал земеделеца в скотовъдец, а и селекцията в растениевъдството не е от вчера.

Наистина, защо е пропуснал алуминия. Въпреки малкото му атомно тегло той е с доказана „тежест“ при съучастието му в предизвикването на болестта на Алцхаймер.

Това, че не малка част от аудиторията не е чужда на „методичното съмнение“, завещано ни от Рене Декарт, не може да ни подведе да отхвърлим голямото множество от приведени факти, колкото и неприятни да са те.

Ако броят на коментарите надхвърля 11 хиляди, то до преди две години над 1,7 милиона зрители са се запознали с този материал. Много ли са? Сега броят на земните жители наближава 8 милиарда.

Не съм забравил обещанието си да дам руското заглавие на този текст: „ВЕЛИКОЕ ОГЛУПЛЕНИЕ. Как химия и образ жизни убивают наш интеллект“

февруари 2024 г                                               Тодор Михайлов