Бяха хубави вечери,
тихи тайни на двама...
Бяха пейки, пътеки и
лунни лъчи.
Ти разбираш, че всичко туй
беше измама.
И не плачи!
Любовта късно нощем
е приятна и лека,
но през деня тежи...
Денем, когато
горян от тревога
търсех твоята длан
ти ме оставяше
в изнемога
да се люлея сам.
Денем, когато за капка влага
жадно отварях уста...
Ти винаги идваше кротка и блага
чак вечерта...
Любовта късно нощем
е приятна и лека,
но през деня тежи...
Аз не мога да ходя
по тази пътека
на забавни лъжи.
И си тръгвам, защото
друг изход няма,
макар, че и този горчи
А ти знаеш, че всичко туй
беше измама.
И не плачи!
Да се леят сълзи
над нещо умряло...Е, добре.
Но между нас нищо не е живяло,
за да умре!
Владимир Башев