Новоизбраният общински съвет на Ямбол встъпи в длъжност. Има много нови лица, на които се разчита да решават съдбините на града.
Ярки общественици, бивши общински съветници, вкл. и в последния мандат, този път не участваха в надпреварата. На демократичната общност ще липсват Г. Миланов, д- р Петкова, И. Чолаков, адв. Г. Георгиев, Р. Банков, които винаги имаха позиции и дебатираха с компетентност и подготовка по темата, която се обсъжда.
Нивото, което придаваха на сесиите на общински съвет, едва ли ще го видим скоро.
Все пак има известни очаквания, тъй като сред новите попълнения са доц. Е. Димова, М. Славова, арх. Арнаудов, д-р Стефанов, Г. Дичев - нови лица, признати в своите гилдии и обществото.

Формираното мнозинството в сегашния общински съвет използва фиктивно малка партия като ракета - носител. Всъщност то бе подбрано от един човек. Върху него няма партиен контрол. Единствено изборите на всеки 4 години са реалния контрол и то при все по- ниска гражданска активност. То ще реализира в мандата визията на кмета за града. Перспективата за развитие на Ямбол се формира при единоночалие. Колективното начало на практика е обезличено, а това е опасно в едно демократичното общество.

Прави впечатление и слабото женско присъствие в общински съвет. Липсва баланса на представителството на двата пола.

В годините назад съставът на общински съвет беше изцяло от познати на обществото, доказали се личности. Нямаше непознати и неизвестни. Неписано правило за партиите беше да залагат на популярни и безспорно доказали се в обществото хора, които са изградени професионалисти и общественици.

С годините сякаш практиката се промени и липсват ярки фигури. Все повече нови лица, без авторитет в обществения живот, от тесните кръгове на ръководствата на партиите и коалициите или приятелски кръгове, стават общински съветници.

Факт е, че партиите се изродиха и заприличаха на бизнес организации. Ръководят се от тесни кръгове, които говорят за идеи като за нещо, което уж ги различава, но хората не виждат разлика. Всички партии изглеждат като отделни пипала на един октопод, представляващ политическата върхушка. Тя е превзела властта в държавата.

На местно ниво обаче хората не ги искат. Тези местни избори показаха, че групи от активни хора, без силни партии зад гърба си, печелят все повече доверието на местните общности. Това е добре, ако обществото е наученото да се самоконтролира и да ползва механизмите да се защитава от произвол. Но!

У нас обществото е по- скоро пасивно и склонно да мълчи и преглъща. И от там идва опасността демокрация да не се превърне в диктатура!