/след проведената в президентската институция консултативна среща за рисковете и заплахите пред националната сигурност в резултат на актуалните конфликти и мерките за тяхното минимизиране/

Уважаеми дами и господа,

Благодаря на министър-председателя, заместник министър-председателя, началника на отбраната и ръководителите на службите за сигурност за проведената днес консултативна среща, на която обсъдихме рисковете и заплахите пред националната сигурност в резултат на актуалните конфликти и мерките за тяхното минимизиране, както и за необходимостта от технологично обновяване на структурите от системата за защита на националната сигурност.

Използвам случая да поздравя българското правителство за бързата реакция за връщане на нашите сънародници от Израел. Завършването на тази операция остава приоритетна задача.

В резултат на изнесените доклади от службите и министерствата се обединихме около позицията, че към момента няма пряка заплаха за националната сигурност на страната, но остават в сила предприетите от правителството мерки за превенция на риска. В същото време е налице тенденция за влошаване на средата на сигурност в резултат на военните действия в Израел, продължаващата война в Украйна, кризите в Сирия и Южен Кавказ, растящото напрежение в Западните Балкани, които изправят страната ни пред нови предизвикателства.

Ескалацията на въоръжения сблъсък между „Хамас“ и Израел и въвличането на нови участници увеличава риска от засилени миграционни потоци към страната ни с потенциално проникване на членове на терористични организации.

Анализът на текущите военни конфликти ясно показва все по-широко прилагане на технологии и решения на продукти с военна и гражданска употреба, позволяващи съвсем нови способи за бойни действия и водещи до сериозни асиметрични ефекти в поразяването на обекти от критичната инфраструктура, бойна техника и жива сила. Това откроява дефицит от способности на структурите за защита на националната сигурност както в техните възможности да противодействат на тези нови заплахи, така и на нашите възможности да прилагаме подобни способи.

Новите предизвикателства изискват задълбочен анализ на наличните способности на нашите структури за защита на националната сигурност и налагат придобиването на нови способности, които да бъдат адекватни на съвременните заплахи. В тази връзка е необходимо да извършим внимателен преглед и актуализация на нормативната база, регламентираща дейността на въоръжените сили, Министерството на вътрешните работи и службите за сигурност на високо стратегическо ниво, като стратегически документи, доктрини, тактики, техники и процедури, планове за модернизация, а също така и нормативните възможности за ускоряването на процеса за придобиване и разработване на необходимите отбранителни продукти. Важно е да отбележим, че тези процеси в настоящата ситуация изискват ускорена процедура, така че да можем да бъдем адекватни на заплахите, които се развиват с наистина висока скорост.

Изненадата, дори шокът, от първите часове на бруталната агресия на „Хамас“ срещу Израел ясно показаха огромното значение на службите за сигурност и тяхната адекватност. Затова придобиването, използването на високотехнологични системи за придобиване на своевременна и достоверна информация, за нейната обработка и защита, остава приоритет. Технологичното обновяване на службите за сигурност няма алтернатива.

Противодействието на засиления миграционен натиск, който увеличава и риска за проникване на терористични елементи на нашата територия, изисква надеждна защита на българската граница. Това налага ремонт и поддържка на преградното съоръжение на съществуващите системи, така и придобиване в спешен порядък на нови технически системи за наблюдение, проследяване и регистриране на опитите за нелегално преминаване на границата. Изисква и повишена мобилност и ефективни системи за контрол на достъпа до граничните пунктове. Изисква да продължаваме усилията, да работим с нашите европейски партньори за тяхната още по-голяма подкрепа. Технологичното обновяване на Главна дирекция „Гранична полиция“ спомага и за по-бързото постигане на приоритетната национална цел – членството в Шенген. Радвам се, че имаме пълен консенсус, че трябва да продължим с тези усилия, както и в по-бърз порядък да завършим изграждането на инициираната от България оперативна целева група за ефективно противодействие на трансграничната организирана мрежа за нелегален трафик на хора.

Гарантирането на сигурността в свят, наситен с огромна динамика на геополитическите процеси и комплексен характер на рисковете и заплахите, е основна задача на държавната политика, която трябва да води към адекватно развитие на отбранителните способности на въоръжените сили.

Години наред фокусът на модернизацията на Българската армия е поставен върху големите и скъпи проекти – самолетите, корабите, бойната машина на пехотата. Без тяхната реализация е немислимо да говорим за модерни въоръжени сили. В същото време анализът на съвременните конфликти ясно открои тенденцията за все по-мащабно прилагане на евтини, достъпни технологични решения, включително с комерсиално приложение, които дават това асиметрично предимство. Все по-широко се прилагат всякакъв вид дронове – за наблюдение, разузнаване, целеуказване и поразяване. Не можем да си позволим да изразходваме колосални финансови средства, мислейки само за последните конфликти, без да гледаме какви са съвременните тенденции и как ще се развиват технологиите в бъдещето. За развитието на съвременни отбранителни способности критично важни стават анти-дрон системите, системите за радио-електронна борба и киберотбрана, за информационни и психологически операции, за своевременно използване на космоса и което е изключително важно – за обвързване на нашите сили и средства в единно информационно пространство и постигане на висока оперативна съвместимост със съюзниците от Алианса.

Технологичното обновяване на структурите от системата за защита на националната сигурност трябва да мобилизира в максимална степен българската наука и икономика. Това също беше обект на нашата дискусия и тук имаме наистина консенсус, че трябва максимално да развиваме и отбранителна наука, и икономика, защото имаме и традиции, и база, и опит в изследователската и производствена дейност и най-важното – имаме подготвени кадри. Това също трябва да бъде много важна задача и имаме общото разбиране, че трябва да се ускори заложеният в Плана за възстановяване и устойчивост Център за наблюдение, координация и управление с информация от космоса и безпилотни системи. Той ще има значителен принос не само за защита на нашата природа, за развитие на българската икономика, но и за укрепване на нашата сигурност. Този център следва да се изгражда съвместно с центъра за киберсигурност, който също е заложен в Плана за възстановяване и устойчивост.

Затова на базата на тази среща имаме общото разбиране, че наред с продължаващата реализация на големите проекти за модернизация трябва неотложно да се насочат усилия към нискобюджетни проекти, които да ни дават информационно превъзходство и асиметрично предимство. Но не можем да говорим за сигурност без да има дългосрочна целенасочена политика за хората в системата за национална сигурност. Тревожният проблем, който изисква аварийни и неотложни решения – това е пресичането на отлива на кадри, привличането на млади хора с качества, програми за тяхната мотивация, професионална подготовка и реализация.

Тази среща няма да бъде последна, защото средата за сигурност налага обединяване на усилията на всички институции. Ще бъде само началото на много по-продуктивно взаимодействие на всички нива за решаване на редица важни въпроси. Трябва да сме наясно, че инвестициите в сигурността имат цена, нерядко твърде висока, но без сигурност няма устойчиво развитие и просперитет. Вярвам, че консенсусът, който постигнахме днес, ще намери прием и в институциите, и в обществото.