Мюсюлманско настоятелство-Ямбол не представя акт за собственост върху сградата
Борислав Ненов
 „Делник” вече успя да „разлисти” за читателите си ставащото все по-интересно, а и скандално, гражданско дело номер 1 за 2013 г за Безистена.В края на миналата седмица на бял свят най-сетне излезе и прословутият документ от времето на Османската империя, който давал правно основание на Мюсюлманско изповедание-град София да заведе искова молба за собственост върху емблематичната за града ни сграда.
Адвокатът-пълномощник на Мюсюлманското изповедание-София Красимир Петков Руев от град Кюстендил прилага извлечение от вакъфските архиви при Османския архив на Главна дирекция на държавните архиви на Република Турция, регистър номер 155, страница 6, който се отнася „за безистена и дюкяните на вакъфа на Атик Али Паша в Ямболу и носи дата реблюолеввел 1261 г.По християнското летоброенe това означава 1845 година/ така пише в исковата молба/. В този османски документ пише още дословно следното:”султановите вакъфи като причислен към славните вакъфи на блаженопочившия Газа Султан Махмуд Хан ІІ- лека му пръст! Между неговите покрити имоти са безистен и дюкяни в Ямболу, носещ годишен наем 60 гроша.
От 1 мухаррем 1254 г./по османското летоброене- б.а./ до края на залхидюдие 1260 г.този наем не е бил предаван в хазната и сумата 420 гроша, която е наема за седем години, е в дълг на жителя на казаната каза Йомер Ефенди, назначен да събира наемите на споменатия вакъф.В този смисъл се написа и изпрати до Вас настоящето писмо, за да положите усилия по въпроса. Написано на 11 реблюолеввел 1261 г.”
Това е съществената част от прословутия документ от времето на Османската империя, като на листа, с който е изпратен на Мюсюлманското изповедание–София, представлявано от главния мюфтия д-р Мустафа Алиш Хаджи, от Република Турция има поставен акостил/печат от чужда държава/ .
Исковата молба за собственост върху Безистена, колкото и да е банално, дойде като гръм от ясно небе, но интересно кореспондира със случващото се в съдебната зала в град Кюстендил.
Че преди векове Безистена е бил вакъфски имот надали може да е изненада за някого. Историците твърдят, че сградата е строена в началото на 15-ти век и в този смисъл е донякъде странно, че в османските регистри има документ едва от средата на 19-ти век.
Това обаче с нищо не доказва, че някогашната ямболска мюсюлманска община е собственик на Безистена, както твърди в исковата молба адвокат Красимир Руев/ между другото той е упълномощил по делото в Окръжен съд-Ямбол да го представлява адвокат Пламен Добринов Кючуков, който е син на председателя на ямболския Окръжен съд Добрин Кючуков/.
В материалите по дело номер 1 за 2013 г., които е получила като ответник община Ямбол, няма никакъв документ, от който да се вижда, че ямболската мюсюлманска вероизповедна община е  била някога собственик на Безистена. Тя е притежавала няколко дюкяна в центъра на града ни, за които е получавала пари, тъй като ги е отдавала под наем, това е видно от обявите в старите ямболски вестници от преди 9 септември 1944 г. За Безистена обаче никъде и по никакъв повод мюсюлманската община нито през 20-те, нито през 30-те години на миналия век е повдигала въпрос. Адвокатът на Мюсюлманско изповедание-София обаче твърди в исковата си молба, че Безистена е бил отнет не по предвидения от закона ред, нито пък по реда, предвиден от конкретен междудържавен правен акт, по който България е страна.
Тук е черешката в юридическата торта, понеже ищецът препраща нещата, към Съглашението за уреждане на някои последици от обявяването на Княжество България за Царство, подписано на 19 април 1909 година по нов стил в Цариград от Турското правителство и Българското правителство. Според адвоката на Мюсюлманското изповедание в Република България „настоящият казус следва да се определи като такъв, обхванат от постановленията едновременно на параграф VІІ от Раздел-ІІ, наречен „Съглашение по мюфтийския въпрос”, който е част от посоченото по горе Съглашение между българското и турското правителство през 1909 г.
Това са документите, представени от Мюсюлманското изповедание-София, което след толкова десетилетия се е сетило да поиска собствеността върху една от емблемите на Ямбол.